Необичайно изглежда, помисли си Айла. Декоративните мотиви и широката удължена кройка я правеха да прилича на дреха от Мамутоите. Но едно нещо я изненада повече от всичко. Беше обточена с хермелинови бели опашки с черни връхчета.
Дори на Джондалар му изглеждаше странна. Толкова много неща се бяха случили, откакто за последен път я беше обличал, че му се струваше много стара и не модерна. Откакто беше живял при Шарамудои и се стараеше да се облича като тях, не беше обличал ризата и макар че бяха изминали само няколко луни оттогава като че ли векове го деляха от тази дреха от родното му място.
— Тя трябва да се носи свободна, Дарво. Носи я с колан. Хайде, облечи я. Дай да ти покажа. Имаш ли нещо, с което да я пристегнеш? — попита той.
Младежът я нахлузи през главата си, после подаде на Джондалар дълъг кожен ремък. Той му каза да се изправи, после опаса ремъка ниско, така че хермелиновите опашки да висят свободно.
— Ето, видя ли! Не ти е толкова голяма, Дарво — каза Джондалар. — Ти как мислиш, Айла?
— Малко е необикновена — не съм виждала такава. Но ти стои добре, Дарво.
— На мен ми харесва — каза младият мъж, като движеше ръце и се опитваше да се види. Може би ще е хубаво да я облече другия път, когато слиза долу до реката. Може би тя ще я хареса — момичето, което забеляза веднъж.
— Радвам се, че ти показах как да я носиш… преди да заминем — каза Джондалар.
— Кога заминавате? — попита стреснато Дарвало.
— Утре или най-късно в други ден — отговори Джондалар, като гледаше Айла. — Веднага щом се приготвим.
— Дъждовете оттатък планината сигурно са започнали — каза Доландо, — а нали знаеш каква е Сестрата, когато придойде.
— Надявам се, че няма да е чак толкова лоша. Ще ни трябва една от вашите големи лодки, за да я прекосим — отговори Джондалар.
— Ако ще тръгвате с лодка, ние ще ви придружим до Сестрата — обади се Карлоно.
— Ще ни трябва още блатна мирта — намеси се и Каролио, — а я вземаме оттам.
— Ще се радвам да сме заедно в лодката, но конете няма да могат да се возят — каза Джондалар.
— Нали каза, че сте преминавали реки с тях? Сигурно ще могат да плуват след лодката — предложи Карлоно. — А вълкът ще бъде вътре.
— Да, конете могат да плуват в река, но до Сестрата е доста далеч, може би няколко дни — каза Джондалар. — Едва ли ще могат да плуват толкова.
— Има един път през планината — заговори Доландо. — Ще трябва да се върнете малко назад, после да заобиколите няколко върха, но по пътя има оставени знаци и те ще ви отведат до мястото, където Сестрата се влива в Майката.
— Дали там е най-удачно да пресечем Сестрата? — Той си спомни дълбоките води, които бяха преминавали последния път.
— Може и да не е, но оттам по Сестрата можете да се отправите на север, докато намерите по-добро място, макар че тя изобщо е трудна за преминаване. Притоците й от планината са силни и бързи, течението й е по-увличащо от това на Майката и е по-коварна — каза Карлоно. — Един път вървяхме нагоре по нея и нямаше място, където да не е трудна за преминаване.
— Трябва да следвам Майката, за да се прибера, а това означава да пресека Сестрата — каза Джондалар.
— Тогава ти желая успех.
— Ще ви трябва храна — обади се Рошарио. — Има някои неща, които искам да ви дам.
— Нямаме много място за допълнителен багаж — отговори Джондалар.
— Те са за майка ти — каза жената, — любимата огърлица на Джетамио. Запазих я да я дам на Тонолан, ако се върне. Няма да заеме много място. След като майка й умря, Джетамио искаше да се чувствува, че принадлежи към някого. Казах й да запомни, че винаги е била Шарамудои. Тя направи огърлицата от зъби на диви кози и кости от малка пъстърва, за да изразява и земята, и водата. Може би майка ти ще иска да има нещо, което е принадлежало на избраницата на сина й.
— Права си. Ще иска — каза Джондалар. — Благодаря ти. Сигурен съм, че тя ще значи много за Мартона.
— Къде е Айла? И на нея имам да дам нещо. Надявам се, че ще намери място за него — каза Рошарио.
— С Толи е, събират багажа — отговори той. — Никак не й се тръгва заради ръката ти. Но наистина е крайно време за път.
— Аз ще съм добре, сигурна съм. — Рошарио вървеше с него към жилището. — Айла сложи нова брезова кора. Ръката ми е малко по-тънка, защото не съм я движила, иначе изглежда здрава, но Айла каза да оставя кората още малко. Казва, че като започна да използвам ръката си, ще се възстанови.
— Сигурен съм в това!
— Не знам защо нашето момче и шамуд се забавиха толкова. Айла ми обясни какво да правя, а и на Доландо, Толи, Каролио и още хора. Ще се справим без нея — макар да ми се искаше и двамата да останете. Още не е късно да промените решението си…