Айла и Джондалар по-често вървяха пеша и по-рядко яздеха, докато прекосяваха насечения горист ландшафт, още повече че допълнително затруднение в придвижването им беше това, че трябваше да влачат лодката. Те изкачваха стръмни склонове, преминаваха през хребети, отделни сипеи, спускаха се по стръмните склонове на дълбоки оврази, образувани при пролетното топене на сняг и лед и от силните дъждове в южните планини. На дъното на някои от тях имаше вода, която се просмукваше през кашата от загниваща растителност и мека глина, полепнала по краката на хората и животните. През други преминаваха бистри потоци. Всички скоро щяха отново да се напълнят от буйните дъждовни води на есента.
Преминаването им през по-ниските възвишения, покрити с редки широколистни гори, се затрудняваше от храсталака, през който трябваше да си пробиват път. Жилавите стъбла на бодливите къпинови храсти образуваха невероятна преграда, която се впиваше в коси, дрехи, кожа и козина. Топлата рунтава козина на степните коне, предпазваща ги от студа на откритите равнини, лесно се закачаше и оплиташе в бодлите и това не беше спестено дори на Вълчо.
Отдъхнаха си с радост, когато стигнаха равнището на вечнозелената растителност, чиято сравнително постоянна сянка не позволяваше на храсталака да се разпростира, макар че по стръмните склонове, където гората не беше така гъста, слънцето проникваше по-лесно, отколкото по равните места, давайки възможност на някои храсти да се развият. Не им беше много по-лесно да яздят през гъстата гора от високи дървета, където конете трябваше да намират пътя си през всякакви дървесни препятствия, а на пътниците се налагаше постоянно да се навеждат, за да избягват провисналите клони. Първата нощ направиха бивак на една полянка, заобиколена от островърхи иглолистни дървета.
Наближаваше вечерта на втория ден, когато пътешествениците преминаха линията, над която не растат дървета. Освободили се най-сетне от увиващия се около краката им храсталак, както и от постоянната преграда на по-високите дървета, те разпънаха палатката си до един студен, бърз поток на открито пасбище. Щом свалиха багажа от конете, те веднага започнаха да пасат свежата трева и алпийските билки на зелената ливада. Докато преминаваха по ниските, сухи места, животните се хранеха само с изсъхнала трева.
Заедно) с тях пасеше малко стадо елени. Мъжкарите усърдно търкаха короните си от рога в клоните и острите камъни, освобождавайки ги от мекото покритие от кожа и хранителни кръвоносни съдове, за да ги подготвят за есенното разгонване.
— Скоро ще настъпи сезонът на Удоволствията им — разсъждаваше на глас Джондалар, докато приготвяха огъня. — Приготвят се за битките и за женските.
— Битките представляват ли Удоволствие за мъжкарите? — попита Айла.
— Никога не ми е минавало през ума такова нещо, но за някои може би е така.
— Ти обичаш ли да се биеш с други мъже?
Той се намръщи, замисляйки се сериозно по въпроса.
— Случвало ми се е. Понякога си принуден да го сториш поради една или друга причина, но не мога да кажа, че ми харесва. Все пак нямам нищо против борбата и другите състезания.
— Мъжете от Клана не се бият помежду си, не им е разрешено. Но наистина провеждат турнири — каза Айла.
— И жените, но техните са различни.
— По какво се различават женските?
След известно мълчание тя обясни:
— Мъжете се състезават в дейностите си, а жените — в това, което създават, включително бебетата, макар че резултатите от това състезание не се обявяват и всяка си мисли, че е победителка.
Още по-нагоре в планините Джондалар забеляза семейство муфлони и посочи дивите овце с огромни рога, навити близо до главите им.
— Ето, това са истински борци. Когато се юрнат един към друг и треснат главите си, се чува нещо подобно на гръмотевица.
— Как мислиш, когато елените или овните се втурват един срещу друг с насочени рога, те бият ли се, или се състезават?
— Не знам. Нараняват се, но не много често. Обикновено единият се предава, когато другият покаже, че е по-силен, а понякога само се перчат и реват, без да се бият. Може би това е повече състезание, отколкото действителна битка. — Той й се усмихна. — Ти си интересна жена, все такива въпроси задаваш.
Когато слънцето се скри зад хоризонта, прохладният вятър стана леден. През деня беше валял слаб сняг, който се беше стопил на откритите слънчеви места, но на сенчестите се беше задържал на купчинки, което предсказваше студена нощ и по-силен снеговалеж.