Той разтвори гънките й с две ръце, наслади се на красивото розово цвете на нейната женственост и тъй като не можеше повече да се сдържа, стопли застиващите венчелистчета с влажния си език, вдъхвайки аромата й. Тя почувства топлината, после студа и откликна с потръпване. Усещането беше ново, различно от всичко друго, което Джондалар беше предизвиквал у нея преди. Той използваше дори въздуха на планинския връх като средство да й достави Удоволствие и дълбоко в себе си тя изпита възхищение.
Но когато той продължи, тя забрави за въздуха. Натискът се усили, познатите движения на устните и ръцете му стимулираха, насърчаваха, подтикваха сетивата й да откликнат и тя напълно загуби представа къде се намира. Усещаше само засмукващите му устни, галещия му език, който докосваше мястото на нейното Удоволствие, вещите му пръсти, които проникваха в нея, а сетне само прилива, който се надигна в дълбините й, достигна апогея си и се разля по цялото й тяло. Същевременно тя намери с ръка неговата мъжественост и я насочи към своя кладенец. Щом той го изпълни, тя се изви в дъга, за да го посрещне.
Той потопи члена си в дълбините й и затвори очи, когато почувства топлата й влажна прегръдка. Изчака няколко мига, после се отдръпна, усещайки ласката на дълбокия й тунел, и отново се устреми към вътрешността й. Гмуркаше се в нея, отдръпваше се и с всеки тласък напрежението в него растеше. Долавяше стоновете й, усещаше как тя се надига към него, докато достигна върховния миг и изригна, обзет от Удоволствие, което го обгръщаше на талази.
Настъпилата тишина се нарушаваше само от шепота на вятъра. Конете чакаха търпеливо; вълкът ги бе наблюдавал с интерес, но се бе научил да сдържа силното си любопитство. Най-сетне Джондалар се надигна, облегна се на лакти и се взря в жената, която обичаше.
— Айла, какво ще стане, ако сме заченали бебе? — попита той.
— Не се тревожи, Джондалар, мисля, че не сме.
Тя се радваше, че отново бе успяла да попълни запасите си от противозачатъчни растения и едва не се изкуши да му разкаже за тях, както беше разказала на Толи. Но макар че беше жена, Толи беше толкова изненадана в първия момент, затова не посмя да спомене нищо пред Джондалар.
— Не съм сигурна, но ми се струва, че през този период не мога да забременея — обясни му и това отговаряше на истината — не можеше да бъде абсолютно сигурна.
В крайна сметка Иза беше добила дъщеря, макар да беше пила противозачатъчния чай в продължение на години. „Може би специалните растения престават да действат след дълга употреба — помисли си Айла, — или пък Иза е забравила да ги взима“, макар че това й се струваше малко вероятно. Чудеше се какво ли ще стане, ако престане да пие сутрешния си чай.
Джондалар се надяваше, че тя е права, макар че с една малка частица от съзнанието си искаше това да не е така.
Мислеше си дали изобщо някога и в неговото огнище ще се появи дете, дете, родено от неговия дух или може би от неговата същност.
Необходими им бяха няколко дни, за да достигнат до следващото било, което беше по-ниско, не се извисяваше много над горския пояс, но от него за пръв път пред очите им се разкри гледката на обширните западни степи. Денят беше хладен и сух, макар че предишните дни бе валял сняг, а в далечината се мяркаше друга, по-висока верига от заледени планини. В равнината под тях забелязаха река, която се вливаше в нещо като голямо разлято езеро.
— Това ли е Великата майка река? — попита Айла.
— Не, това е Сестрата, която трябва да прекосим. Боя се, че ще бъде най-трудното прекосяване на река през цялото ни Пътешествие. Виждаш ли онова там, на юг? Където водата се разстила, сякаш образува езеро? Това е Майката, или по-точно това е мястото, където Сестрата се влива в нея. Водите й се връщат назад и преливат, а теченията са коварни. Няма да се опитваме да пресичаме тук, но Карлоно каза, че дори и нагоре по течението реката си остава буйна.
Оказа се, че денят, в който съзерцаваха ширналата се на запад гледка от втория хребет, е последният безоблачен ден. Когато се пробудиха на следващата сутрин, небето беше покрито с мрачни тежки облаци, които се стелеха толкова ниско, че се сливаха с мъглата, издигаща се от падините и котловините. Булото на мъглата осезаемо висеше във въздуха и образуваше влажни капки в косите на хората и козината на животните. Всичко беше покрито с надиплен, нематериален саван, от който изплуваха неясните очертания на дървета и скали, добиващи реални форми едва когато се доближаваха до тях.
Следобед неочаквано проехтя гръмотевица, която раздра небето, осветено само няколко мига преди това от внезапна светкавица. Айла подскочи от изненада и потрепери от ужас, когато ярките проблясъци на разчупената бяла светлина затанцуваха над планинските върхове зад тях. Плашеше я не светкавицата, а очакваният грохот, чийто предвестник беше тя.