Обземаше я чувство на ужас всеки път, когато дочуеше далечно буботене или приближаващ тътен и й се струваше, че след всяка нова гръмотевица дъждът се устремяваше все по-стремглаво надолу, сякаш, уплашен от грохота, бързаше да напусне облаците. Докато хората и животните с мъка си пробиваха път надолу по западния планински склон, дъждът падаше като водопад. Потоците ставаха по-пълноводни и излизаха от руслата си, а рекичките, разливащи се от скални издатини, се превръщаха в буйни порои. Почвата под краката им стана хлъзгава, а на места и опасна.
И двамата изпитваха благодарност към Мамутоите за подарените им непромокаеми шуби, изработени от щавена еленова кожа: тази на Джондалар беше от мегацерос, степния елен-великан, а на Айла — от северен елен. Когато времето беше студено, ги обличаха върху кожените си одежди, а когато беше по-топло — върху обикновените си туники. Външната им страна беше боядисана в охра с червени и жълти оттенъци. Минералните пигменти, размесени с мазнина, както и оцветителите се втриваха в кожите със специален инструмент, направен от ребро, с чиято помощ дрехите ставаха твърди и хлъзгави, за да се стичат водните капки. Дори и мокра, дрехата осигуряваше известна защита, но пропитият с мазнина полир не можеше да устои напълно на всепроникващия пороен дъжд.
Когато спряха, за да пренощуват, и опънаха палатката, всичко беше влажно, дори и спалните им кожи, а не беше възможно да се запали огън. Събраха дърва — главно стари вършини от иглолистни дървета — и ги струпаха в шатрата с надеждата, че през нощта ще изсъхнат. Когато утрото настъпи, поройният дъжд продължаваше да се излива, а дрехите им бяха все така влажни, но с огнения камък и подпалките, които носеше със себе си, Айла успя да запали огън, за да възвари малко вода и да направи сгряващ чай. Хапнаха само от пресованите квадратни питки, които Рошарио им беше дала за из път и които бяха разновидност на традиционната за всички народи засищаща и силна суха храна, с която човек можеше да преживее неопределено дълго дори без да добавя нищо друго. Състоеше се от определен вид месо, което се изсушаваше, после се мелеше и се смесваше с мазнина като обикновено се добавяха сушени плодове, а понякога и зърно или корени.
Конете стояха невъзмутимо пред шатрата с наведени глави и със стичаща се по зимната им козина вода, а кръглата лодка се беше катурнала и дъждът я беше напълнил до половината. Плазовете, които им бяха толкова полезни при пренасянето на товари през откритата тревиста равнина, както и кръглата лодка, с която така лесно се пренасяха вещи при пресичане на реки, се оказаха бреме в насечените гористи планини. Това затрудняваше и забавяше пътуването им, а можеше да се окаже и опасно, когато слизаха по стръмни склонове в проливен дъжд. Ако Джондалар не знаеше, че през по-голямата част от оставащото им Пътешествие им предстоеше да пресичат равнини, отдавна щеше да изостави товара.
Отвързаха лодката от прътовете и изсипаха водата от нея, като я обърнаха с дъното нагоре, и накрая я вдигнаха над главите си. Докато стояха така и държаха кръглата лодка над себе си, погледите им се срещнаха и те се усмихнаха един на друг. До този момент не бяха се сетили, че лодката, която ги предпазваше от речната вода, можеше да им служи и за покрив, когато вали. Вероятно не когато се движеха, но поне можеха да се скриват от дъжда за кратко време, когато валеше като из ведро.
Това откритие обаче не решаваше проблема с пренасянето на съда. Изведнъж, сякаш идеята им бе хрумнала едновременно, те вдигнаха кръглата лодка и я поставиха на гърба на Уини. Ако успееха да намерят начин да я закрепят, можеха да запазят сухи палатката и два от кошовете с багаж. Като използваха прътите и дебели върви, успяха да закрепят лодката напреко на гърба на търпеливата кобила. Това причиняваше известно неудобство и те знаеха, че поради голямата ширина на съда понякога щеше да им се налага или да търсят друг, обиколен път, или да го свалят, но сметнаха, че това едва ли ще им създаде повече неприятности, отколкото преди, а в известен смисъл можеше и да им е от полза.
Спряха и натовариха багажа върху конете. На гърба на Уини сложиха тежката, мокра кожена шатра, както и постелката за земя, а върху тях беше качена кръглата лодка, закрепена с помощта на кръстосаните пръти. Едно тежко наметало от мамутска кожа, което Айла използваше, за да покрива коша с храната, беше разстлано върху гърба на Рейсър, така че да закрива и двата коша, които той носеше.