Повечето от вещите им бяха изсъхнали, но те вдигнаха краищата на жилището, за да може вятърът свободно да преминава през него и да доизсуши тежките покривала, а така щяха да проветрят и всичко останало. Някои от кожените им предмети се бяха втвърдили. Щеше да се наложи да ги обработят отново и да ги опънат, макар че редовната употреба вероятно би била достатъчна, за да възвърнат еластичността си. По-иначе стояха нещата с плетените им кошове за багаж. При сушенето те бяха променили формата си, бяха доста раздърпани, а и бяха започнали да гният. Бяха се размекнали от влагата, хлътнали под тежестта на пренасяните в тях вещи, при което влакната се бяха раздалечили и прокъсали.
Айла реши, че трябва да изплете нови, макар че сухата есенна трева, както и растенията и дърветата през този сезон не бяха най-здравият или най-добрият материал, който можеше да се използва. Когато сподели мислите си с Джондалар, той повдигна и друг въпрос.
— От известно време и аз се тревожа за тези кошове. Ако всеки път, когато пресичаме дълбока река и конете трябва да плуват, не ги сваляме, те се мокрят. Сега, когато разполагаме с кръгла лодка и плазове, проблемът не е толкова голям. Просто слагаме кошовете в лодката, а когато се движим през откритата равнина, най-лесно е да се използват плазовете. По-голямата част от пътя, който ни предстои, минава през открити пасища, но ще вървим и през гори и насечени местности. Там, както и тук, в планината, вероятно няма да ни е леко да влачим тези пръти и лодката. По някое време можем да решим да ги изоставим, но ако го сторим, ще са ни нужни кошове за багаж, които да не се мокрят, когато конете преплуват реките. Можеш ли да изработиш няколко такива?
— Прав си, че се мокрят. Когато правех тези кошове, не ми се налагаше да пресичам много и дълбоки реки.
Тя сбърчи чело, което означаваше, че мисли съсредоточено; тогава се сети за панера, който беше изработила най-напред.
— В началото не използвах дълбоки кошове за багаж. Първия път, когато исках да сложа товар на гърба на Уини, изплетох голяма плитка кошница. Сигурно и сега ще мога да направя нещо такова. Щеше да е по-лесно, ако не яздехме конете, но…
Затвори очи и се опита да си ги представи как ще изглеждат.
— Навярно… бих могла да измайсторя кошове за багаж, които да се вдигат на гърбовете им, когато сме във водата… Не ако в същото време яздим, няма да стане така…, но… навярно бих могла да направя нещо, което конете могат да носят върху задните си части, зад нас… — Тя се обърна към Джондалар: — Да, мисля, че мога да направя нещо, което ще свърши работа.
Събраха тръстика и хвощови листа, тънки върбови пръчки, дълги и тънки корени от смърч, както и всичко друго, което Айла забеляза и което според нея можеше да се използва като материал за кошници или като върви при изработката. Двамата работиха цял ден, като опитваха различни подходи и нагаждаха съда към размерите на Уини. Късно следобед вече разполагаха с не дълбока кошница-самар, която можеше да побере вещите на Айла и багажа, нужен им за пътуването. При това кобилата можеше да носи новата кошница, докато жената яздеше, а когато плуваше, тя щеше да остава сравнително суха. Веднага се заловиха да направят кошница-самар и за Рейсър. С нея се справиха много по-бързо.
Вечерта вятърът се засили и промени посоката си — сега беше по-остър, духаше от север и бързо разнасяше облаците на юг. Когато здрачът премина в мрак, небето бе почти ясно, но времето бе много по-студено. Възнамеряваха да тръгнат на сутринта. Решиха да прегледат вещите си и да намалят товара си. Старите кошове бяха големи, но в новите, мястото не достигаше. Част от предметите трябваше да бъдат извадени. Разгледаха всичко, което носеха.
Айла посочи плочката от бивник, върху която Талут бе начертал картата, показваща първата част от тяхното Пътешествие.
— Това вече не ни е нужно. Земите на Талут останаха далеч назад — каза тя с известна тъга.
— Права си, нямаме нужда от него. Въпреки това не ми се ще да я изхвърлям. Би било интересно да показваме какви карти правят Мамутоите, пък и плочката ми напомня за Талут.
Тя кимна с разбиране.
— Ами, ако имаш място, вземи я, но тя не е от съществено значение.
Джондалар хвърли поглед към нейните добре подредени предмети на пода и взе в ръце тайнствения пакет, който беше виждал и преди.