— Сайгата беше тотем на Иза — спомни си Айла, — Това е много мощен тотем за жена. По-силен е дори от тотема, с който се е родил Креб — Сърната. Разбира се, Пещерната мечка го беше избрала и преди да стане Мог-ър, той е имал два тотема.
— Но твоят тотем е Пещерният лъв. Това животно е много по-силно от една антилопа сайга — отбеляза Джондалар.
— Знам. Това е мъжки тотем, който подхожда на ловец. Точно затова в началото им беше толкова трудно да повярват в него. Аз не си спомням, но Иза ми е разказвала, че Брун дори се разгневил на Креб, когато назовал тотема ми по време на церемонията за моето осиновяване. Затова и всички бяха сигурни, че никога няма да имам деца. Няма мъж, чийто тотем да е толкова силен, че да победи Пещерния лъв. Много се изненадаха, когато забременях с Дърк, но аз съм сигурна, че е бил заченат от Брод, когато ме насили. — Тя се намръщи при неприятната мисъл. — А ако духовете на тотемите имат нещо общо със зачеването на бебетата, тотемът на Брод беше Рунтавият носорог. Спомням си как ловците от Клана разказваха за един рунтав носорог, който убил пещерен лъв, така че е възможно той да е бил достатъчно силен, пък и също като Брод носорозите могат да бъдат подли.
— Рунтавите носорози са непредвидими и могат да бъдат зли — рече Джондалар. — Тонолан беше намушкан от едно такова животно недалеч оттук. Тогава щеше да умре, ако Шарамудоите не бяха ни намерили.
Мъжът затвори очи при мъчителния спомен и се остави да бъде носен от Рейсър. Известно време и двамата мълчаха, сетне той попита?
— Всеки член на Клана ли има свой тотем?
— Да — отвърна Айла. — Тотемът напътства и брани. Могър-ът на всеки клан открива кой е тотемът на всяко новородено бебе, обикновено преди края на годината, в която се е родило. По време на церемонията за обявяване на тотема той дава на детето амулет, в който има парче червен камък. Амулетът е домът на духа на тотема.
— Значи така, както фигурката донии е място, където си почива духът на Майката?
— Нещо подобно, струва ми се, но тотемът пази теб, а не твоя дом, макар че се чувства по-добре, ако обитаваш жилище, което му е познато. Човек трябва да носи амулета със себе си. Така го разпознава духът на неговия тотем. Креб ми казваше, че духът на моя Пещерен лъв няма да може да ме намери, ако съм без амулета. И че тогава той вече няма да ме защитава. Креб ми каза, че ако някога загубя амулета си, ще загина.
До този момент Джондалар не знаеше това и не разбираше защо тя толкова държи на амулета си. Понякога дори си мислеше, че прекалява. Жената рядко го сваляше, може би само когато се къпеше или плуваше, а понякога и в тези случаи той оставаше на врата й. Той предполагаше, че това е връзката й с детството, прекарано в Клана, и се надяваше, че някой ден тя ще успее да преодолее всичко това. Сега осъзна, че нещата бяха много по-сложни. Ако човек с голяма магическа сила му дадеше нещо и му кажеше, че ако някога го изгуби, ще загине, той също би го пазил ревностно. Вече не се съмняваше, че жрецът на Клана, който я беше отгледал, е притежавал истинска сила, предоставена му от света на духовете.
— В амулета се носят и знаците, които тотемът оставя за човека, ако той вземе правилно решение за нещо важно в неговия живот — продължи Айла.
Непрестанно измъчващата я тревога, която се бе загнездила в съзнанието й, се обади с нова сила. Защо тотемът й не й бе дал знак, за да потвърди, че е направила правилен избор, когато бе решила да тръгне с Джондалар към неговия дом? Откакто напуснаха Мамутоите, не бе намерила нито един предмет, който би могла да изтълкува като знак от своя тотем.
— Малцина Зеландонии имат лични тотеми — каза Джондалар, — но се намират и такива. Обикновено се смята, че те са късметлии. Уиломар има свой тотем.
— Това е стопанинът на майка ти, нали? — попита тя.
— Да. И Тонолан и Фолара са родени в неговото огнище, а и към мен винаги се е отнасял така, сякаш съм роден там.
— Кой е неговият тотем?
— Царският орел. Казват, че когато бил бебе, един царски орел се спуснал върху него, грабнал го и понечил да го вдигне във въздуха, но майка му го измъкнала от птицата и тя не могла да го отнесе. Белезите от ноктите още личат на гърдите му. Тяхната Зеландони казала, че орелът е разпознал в него собствената си рожба и затова е дошъл да го вземе със себе си. Така разбрали, че това е неговият тотем. Мартона смята, че на това се дължи и голямата му любов към пътешествията. Уиломар не може да лети като орел, но изпитва нужда да види земята.