— Това е силен тотем, също както Пещерния лъв или Пещерната мечка. Креб винаги казваше, че със силен тотем се живее трудно, и беше прав, но аз получих толкова много. Та той ми изпрати дори и теб. Мисля, че имах голям късмет. Надявам се, че Пещерният лъв ще донесе късмет и на теб, Джондалар. Сега той е и твой тотем.
— Казвала си ми го и преди — усмихна се Джондалар.
— Пещерният лъв те е избрал и доказателство за това са белезите по тялото ти. Точно така, както и Уиломар е бил белязан от своя тотем.
Той се замисли за миг.
— Може би си права. Досега не съм гледал на нещата по този начин.
Вълчо, който беше изчезнал, за да проучи местността, се появи ненадейно. Изджавка, за да привлече вниманието на Айла, а сетне тръгна край Уини. Тя го наблюдаваше. Изплезеният му език висеше, ушите му бяха щръкнали, тичаше по обичайния за вълците начин — без да се изморява и близко до земята, гмуркаше се в сухата трева, която на места го скриваше от погледа й. Изглеждаше толкова радостен и пъргав. Обичаше да се отдалечава, за да изучава околността самичък, но винаги се връщаше, което пък радваше нея. Радост й доставяше и ездата успоредно с мъжа и жребеца.
— От начина, по който винаги говориш за брат си, оставам с впечатлението, че е бил като мъжа от своето огнище. Тонолан също е обичал да пътува, нали? Той приличаше ли на Уиломар?
— Да, но сходството между тях не е толкова силно, колкото между мен и Даланар. Всички го отбелязват. Тонолан приличаше много повече на Мартона, но той никога не е бил избиран от орел, така че желанието му да пътува не може да се обясни по този начин. Белезите по тялото на брат ми бяха причинени от онзи подъл рунтав носорог. — Той се замисли за миг. — Но пък и Тонолан открай време си беше малко непредугадим. Може би той е бил неговият тотем. Но това сякаш не му донесе голям късмет, макар че Шарамудоите ни намериха; но никога не съм го виждал така щастлив, както след запознанството му с Джетамио.
— Според мен за разлика от този на Пещерния лъв тотемът на Рунтавия носорог не носи късмет — каза Айла.
— Когато ме избра, той дори ме беляза със същите резки, с които Кланът обозначава тотема на Пещерния лъв, така че Креб да ги разпознае. Твоите белези не са като знаците на Клана, но са ясни.
— Няма никакво съмнение, че нося върху тялото си знаците, които доказват, че съм белязан от твоя пещерен лъв, Айла.
— Според мен духът на Пещерния лъв те е избрал, така че духът на твоя тотем да бъде също така силен, както и моя, за да мога някой ден да зачена твоите деца.
— Та нали самата ти казваше, че мъжът е причина за появата на дете в утробата на жената — възрази Джондалар.
— Така е, но може би и духовете трябва да помогнат. Тъй като моят тотем е толкова силен, тотемът на мъжа, който ще бъде мой стопанин, също трябва да бъде силен. Така че може би Майката е решила да каже на Пещерния лъв да те избере, за да можем двамата да направим бебета.
Продължиха да яздят мълчаливо, всеки потънал в мислите си. Айла си представяше бебенце, което приличаше на Джондалар, но беше момиченце, а не момченце. Като че ли не й вървеше на синове. Може би, ако имаше дъщеря, щеше да успее да я задържи при себе си.
В неговите мисли също се мяркаха деца. Ако беше вярно, че мъжът създава нов живот със своя член, то Айла бе имала много шансове да зачене бебе от него. Тогава защо не беше бременна?
„А дали Серенио беше бременна, когато се сбогувах с нея? — помисли си той. — Радвам се, че е намерила човек, с когото е щастлива, но ми се ще да беше казала нещо на Рошарио. Има ли по света деца, които в известен смисъл са част от мен?“ Опита се да си спомни жените, които бе познавал, и в съзнанието му изплува образът на Нория, младата жена от народа на Хадума, с която бе споделил Първите обреди. Както Нория, така и старицата Хадума, изглежда, бяха сигурни, че неговият дух е проникнал в младата жена и че в утробата й се е появил нов живот. Очакваше се тя да роди момченце със сини очи като неговите. Дори му бяха измислили и име — Джондал. „Така ли е наистина?“ — чудеше се той. Дали неговият дух се беше смесил с този на Нория и бе заченал нов живот?
Но народът на Хадума не живееше много далеч от там, където се намираха в момента, при това посоката съвпадаше с тяхната — на северозапад. Защо да не се отбият да им погостуват, помисли си той, но внезапно осъзна, че всъщност не знае как да ги открие. Те самите бяха дошли там, където двамата с Тонолан бяха разположили лагера си. Знаеше, че Пещерите, които им служеха за жилища, се намират не само на запад от Сестрата, но и на запад от Великата майка река. Въпреки това не знаеше точното им местоположение. Спомни си, че понякога ловуват в района между двете реки, но това не му помогна много. Навярно никога нямаше да узнае дали Нория е родила това бебе.