Айла си мислеше, че ще трябва да почакат с децата, докато стигнат дома на Джондалар, и това насочи вниманието й към неговия народ. Питаше се как ли изглеждат те и дали ще я приемат. След срещата им с Шарамудоите тя се чувстваше малко по-уверена, че все някъде щеше да се намери място и за нея, но не беше сигурна, че то щеше да бъде сред Зеландониите. Спомни си реакцията на силно отвращение от страна на Джондалар, когато за пръв път разбра, че е била отгледана от Клана, както и странното му поведение предишната зима, докато живееха с Мамутоите.
Необичайното му държание бе донякъде предизвикано и от Ранек. Бе осъзнала това, преди да заминат, макар че в началото й се струваше необяснимо. Начинът, по който бе възпитавана, изключваше ревността. Дори да изпитваше такова чувство, никой мъж от Клана не би показал ревността си заради една жена. Но странното поведение на Джондалар бе донякъде предизвикано и от притеснението му за това как неговият народ ще я приеме. Сега тя знаеше, че въпреки любовта си към нея той се бе срамувал за това, че тя е живяла сред Клана и най-вече за това, че там бе родила своя син. Струваше й се, че това вече не го тревожи толкова. Защити я и не показа неудобство, когато разговаряха с Шарамудоите и стана въпрос за живота й в Клана, но вероятно имаше някаква причина за чувствата, които го бяха обзели в самото начало.
Тя обичаше Джондалар и искаше да живее с него, пък и вече беше твърде късно да променя решението си; въпреки всичко Айла се надяваше, че е постъпила правилно, като е тръгнала с него. Отново си пожела нейният тотем — Пещерният лъв — да й даде знак, за да е сигурна, че е взела правилно решение, но, изглежда, не можеше да очаква такъв знак в близко бъдеще.
Когато пътешествениците приближиха разширението, където се сливаха буйните води на Сестрата и на Великата майка река, рохкавият и ронлив мергел — пясък и глина, богати на калций — свлечен от по-горните планинските тераси, отстъпи място на чакъл и льосова почва на по-долните нива.
През по-топлите сезони на този мразовит свят от заледените планински хребети в пълноводните потоци се стичаше размразена ледена вода. Към края на сезона, когато допълнително се изсипваха проливни дъждове, превръщащи се на по-високите места в огромна снежна маса, която можеше да се размрази неочаквано при резки температурни промени, бързите потоци причиняваха наводнения. Тъй като в западната част на планината липсваха езера, които да задържат събиращите се поройни води в естествено хранилище и да ги разпределят по-равномерно чрез оттичащи се от тях потоци, разрастващият се прилив се изсипваше по стръмното нанадолнище. Водопадите издълбаваха пясъка и дребния чакъл от планинския варовик, пясъчниците и глината и ги отнасяха надолу чак до могъщата река, където те се отлагаха в коритата и в наводнените райони.
Централната равнина, която някога бе дъно на вътрешно море, се простираше в долина, заключена между две масивни планински вериги на изток и запад и възвишения на север и юг. Пълноводната Сестра, която близо до мястото на сливането бе почти еднаква по обем с Великата майка, приемаше водите, оттичащи се от част от равнината и от цялата западна страна на планинската верига, която се извиваше на северозапад. Носени от силно течение, поройните води на Сестрата прорязваха най-ниската част от речната долина, за да дадат своя принос към Великата майка на реките, но бушуващият приток се сблъскваше с достигналите по-високо ниво води на Майката, вече изпълнена до краен предал, и се връщаше обратно. Принудена отново да се насочи към собственото си корито, Сестрата разливаше разрушителните си води на големи разстояния.
Към обед мъжът и жената приближиха необятното заблатено пространство, изпъстрено с полу потопени ниски храсти и тук-там с малки групи дървета, отчасти залети с вода. Айла си мислеше, че отблизо приликата му с прогизналото мочурище край източната делта е по-голяма, като се изключи фактът, че движещите се в различни посоки течения на сливащите се реки причиняваха водовъртежи. Тъй като времето бе застудяло рязко, насекомите им досаждаха по-малко, а част от тях се рояха над подутите, отчасти разкъсани и загниващи трупове на животни, застигнати от пороя. На запад, сред пурпурната мараня, причинена от изригващите вихри, се издигаше масив с гъсто залесени склонове.