Когато се гмурна в дълбините й и почувства топлата прегръдка на дълбокия й кладенец, той изстена от внезапното неописуемо усещане. В миг всичките му кошмарни мисли, страхове и тревоги отстъпиха пред чувствената радост от този чуден Дар на Удоволствията, даден им от Майката, който го изпълни целия и не остави място за никакви други мисли освен за любовта му към нея. Отдръпна се назад, сетне почувства, че нейните движения са в хармония с неговите, и телата им отново се сляха. Реакцията й пробуждаше още по-силни страсти у него. Докато се разделяха и сливаха отново, тя се чувстваше толкова добре, че не мислеше за нищо. Телата им се отдалечаваха и приближаваха в ускоряващ се ритъм, на който тя се бе отдала изцяло, наслаждавайки се на чувствения миг. По тялото й лумваха внезапни пламъци, сливащи се в дълбините й при всяко следващо движение. Той се чувстваше зареден с вулканична сила. Вълни от възбуда пробягваха по тялото му, заливаха го целия и почти ненадейно настъпи взривът, сладкия миг на освобождението. Направи още няколко движения и потръпна, след което се отдаде на приятното усещане за пълно отпускане.
Лежеше върху нея, дишайки учестено след внезапното и силно напрежение. Тя доволно затвори очи. Не след дълго той се превъртя и се сгуши до нея, а тя се обърна с гръб и се притисна до него. Така останаха да лежат — спокойни и щастливи, с вплетени едно в друго тела.
Беше изминало доста време, когато Айла се обади тихо:
— Джондалар?
— М-м-м?
Не спеше, лежеше отпуснат, без никакво желание да се помръдне.
— Още колко реки като тази ще трябва да прекосим?
Той се протегна и я целуна.
— Николко.
— Николко ли?
— Николко, защото няма други реки, които да приличат на Сестрата.
— Дори и Великата майка река?
— Дори и Майката не е така бърза и коварна, или толкова опасна, колкото Сестрата — отвърна той, — но ние няма да пресичаме Великата майка река. Ще останем от тази й страна през по-голямата част от пътя до ледника на платото. Когато приближим леда, ще се намираме недалеч от един народ, който бих искал да посетя и който живее от другата страна на Майката. Но това е далеч оттук и докато стигнем дотам, тя ще бъде малко по-голяма от планински поток. — Той се обърна по гръб. — Не че не ни предстои да прекосим още няколко доста големи реки, но докато тече през тези равнини, Майката се разклонява на много канали, които се разделят и отново се събират. Когато отново я видим, тя ще бъде толкова малка, че едва ли ще можеш да разпознаеш в нея Великата майка река.
— Не съм сигурна, че ще я позная без водите на Сестрата.
— Мисля, че ще я познаеш. На мястото на сливането Сестрата е голяма, но Майката е още по-голяма. Има един голям приток, който я подхранва от другата страна непосредствено преди Гористите хълмове, където завива на изток. Двамата с Тонолан се запознахме с едни хора, които ни преведоха със салове точно на това място. В нея се вливат и още няколко притока от високите планини на запад, но ние ще се движим на север през равнината и дори няма да ги видим.
Джондалар се чувстваше отпочинал и спокоен и вече не му се лежеше. На другия ден трябваше да продължат напред. Замислен за пътешествието, той каза:
— Няма да ни се наложи да пресичаме много реки, докато не стигнем до възвишенията на север. Поне така ми казаха хората на Хадума. Споменаха, че има и хълмове, но че местността е предимно равнинна. Болшинството от реките, които ще видим, ще бъдат канали на Майката. Казват, че тук тя лъкатуши из цялото поле. Но местността е добра и за лов. Хората на Хадума непрестанно пресичат каналите, за да ловуват тук.
— Хората на Хадума? Струва ми се, че си споменавал за тях, но никога не си ми разказвал подробно — рече Айла, като стана и посегна към кошницата-самар.
— Не останахме дълго при тях, само толкова, колкото… — поколеба се, мислейки за Първите обреди, които бе споделил с красивата млада жена Нория. — …да присъстваме на една церемония, по-точно фестивал.
Жената забеляза странния израз на лицето му — смесица от неудобство и самодоволство.
— Фестивал в чест на Великата майка земя?
— Ами-и… всъщност да. Помолиха ме… ъ-ъ… помолиха ни двамата с Тонолан да го споделим с тях.