— Ще посетим ли народа на Хадума? — попита Айла откъм входа на палатката.
Тя държеше в ръка кожа от дива антилопа, за да се избърше, след като се измие в поточето край върбите.
— Бих искал, но не знам къде живеят.
Забелязал озадачения израз на лицето й, той бързо обясни:
— Няколко от техните ловци попаднаха на нашия стан, след което пратиха да доведат Хадума. Тя реши, че трябва да се направи фестивал, и тогава изпрати да повикат останалите. — Замълча, обзет от спомени. — Хадума беше страхотна жена. Тя е най-възрастният човек, когото някога съм срещал. По-стара е дори от Мамут. Майка е на шест поколения. — „Поне се надявам, че е така“ — помисли си той. — Наистина ми се иска да я видя отново, но нямаме време да ги търсим. Още повече, че тя сигурно вече е починала, макар че синът й Тамен навярно е все още жив. Той единствен говореше езика на Зеландониите.
Жената излезе, а Джондалар изпита силна нужда да се облекчи. Бързо нахлузи туниката през главата си и също излезе. Докато държеше члена си и наблюдаваше изпускащата пара арка от жълта течност с остра миризма, той се чудеше дали Нория наистина е родила бебето, което Хадума бе предрекла, че ще се появи, и дали органът, който сега държеше, бе причина за това.
Забеляза Айла, която вървеше към върбите, наметната единствено с кожата от дива антилопа. Помисли си, че вероятно и той ще трябва да иде да се измие, макар че съприкосновението му със студената вода бе напълно достатъчно за деня. Не че нямаше да нагази в нея, ако му се наложеше, например при пресичането на река, но докато пътуваше с брат си честото миене със студена вода сякаш не му се струваше толкова важно.
Не че Айла бе говорила с него по този въпрос, но тъй като самата тя никога не се спираше пред студената вода, — на него му се струваше, че едва ли би могъл да я използва като извинение, за да избегне миенето — пък и трябваше да си признае, че му харесваше чистотата на тялото й. Понякога тя дори разчупваше леда, за да достигне до вода, и той се чудеше как ли издържа на такъв студ.
Добре поне че бе станала и се бе раздвижила. Беше си помислил, че поради силното й измръзване ще им се наложи няколко дни да останат тук, дори се бе уплашил, че тя може да се разболее. „Може би честото къпане със студена вода я е направило по-издръжлива — каза си той. — Сигурно и на мен няма да ми стане нищо, ако се поизмия.“ Улови се, че не сваля поглед от голите й задни части, които се подаваха изпод кожата и изкусително се полюшваха при всяка нейна крачка.
Споделените от двамата Удоволствия бяха вълнуващи и им бяха донесли по-голямо удовлетворение, отколкото Джондалар би предположил, имайки предвид краткостта им, но докато наблюдаваше как Айла преметна меката кожа на един клон и нагази в ручея, той изпита силно желание да започне всичко отново, но този път щеше да й достави Удоволствия бавно, наслаждавайки се на всяка част от тялото й.
Дъждовете продължиха с прекъсвания и след като поеха през равната долина, сгушена между Великата майка река и Сестрата — притока, който почти се изравняваше с нея по пълноводност. Насочиха се на северозапад, макар че това съвсем не бе най-прекият път. Равнината наподобяваше разположените, на изток степи и на практика бе тяхно продължение, но реките, които прорязваха древното морско дъно от север на юг, играеха доминираща роля при определяне характера на местността. По-специално Великата майка река, която често променяше курса си, разклоняваше се и лъкатушеше, отбивайки се далеч встрани, оставяше след себе си обширни наводнени площи, простиращи се редом до големи и сухи затревени пространства.
При острите завои на по-големите канали се образуваха езера от слепи речни ръкави, които обхващаха голяма площ и заедно с мочурищата, богатите на влага ливади и тучните поля, внасящи разнообразие във великолепната степна картина, бяха рай за невероятно голям брой всевъзможни птици. Същевременно обаче принуждаваха придържащите се към сушата пътници да се отклоняват от пътя си, търсейки заобиколни маршрути. Тук имаше богата растителност и разнообразен животински свят, сравним с този от източните степи, но по-многоброен, сякаш една по-обширна местност се бе смалила, докато броят на обитаващите я същества бе останал неизменен.
Заобиколена от планини и възвишения, които подхранваха земята с допълнителна влага, сякаш стичаща се от фунии, централната равнина, особено на юг, бе по-гориста, макар че понякога това оставаше неуловимо за окото. Вместо закърнели дървесни видове край речните ръкави имаше много шубраци и гъсти гори. В югоизточната част, недалеч от обширната площ на сливане на буйните води, в, долините и падините имаше мочурища и блата, които придобиваха големи размери в сезоните на прииждащите реки. Малки горички от подгизнали блатни елши, ясени и брези стърчаха над водната повърхност между хълмчетата, покрити с върбови горички, сред които тук-там се забелязваха дъбове и букове, докато боровете пускаха корени в по-песъчливи почви.