Дотича и Вълчо, захапал трета птица. Айла слезе от кобилата и при подадения от нея сигнал вълкът пусна бялата яребица в краката й. Сетне той седна и вдигна самодоволен поглед към нея. От устата му висеше меко бяло перо.
— Браво, Вълчо! — похвали го тя, като зарови пръсти в дебелата зимна козина на врата му и долепи чело до неговото. След това се обърна към кобилата: — Тази жена високо цени твоята помощ, Уини — изрече на специалния език, който съдържаше както знаци, използвани от Клана, така и тихи, подобни на цвилене звуци.
Кобилата вдигна глава, изпръхтя и пристъпи към нея.
Айла задържа главата й в изправено положение и духна в ноздрите й, изразявайки по този начин признателността и приятелските си чувства.
Изви врата на една птица, която не беше мъртва; след това с помощта на жилава трева привърза заедно покритите с пера крака на птиците. Качи се на коня и ги провеси от двете страни на самара-кошница зад себе си. На връщане отново се натъкна на обикновените яребици и не можа да устои на изкушението да се прицели и в тях. С още два камъка тя повали още две птици, но при третия опит не улучи. Вълчо също улови една и този път тя му позволи да я задържи за себе си.
Реши, че ще ги сготви всички наведнъж, за да сравни двата вида пернати. Остатъците от храната щеше да запази за следващите ден-два. След това се замисли с какво би могла да напълни птиците. Ако мътеха, за пълнеж щяха да послужат собствените им яйца, а докато живееше при Мамутоите, бе използвала зърно. Но събирането на достатъчно зърна щеше да й отнеме много време. Сигурно щеше да се получи добре, ако събереше големи корени и прибавеше към тях диви моркови и лук.
Обзета от мисли за ястието, което щеше да приготви, младата жена не обръщаше особено внимание на заобикалящия я свят. Внезапно кобилата се закова на място, тръсна глава и изцвили. Айла долови обзелото я напрежение. Уини трепереше и жената разбра каква бе причината.
ГЛАВА 23
Айла се взираше напред, изпитвайки необяснима боязън, която се надигаше вътре в нея и предизвикваше студени тръпки по гърба й. Затвори очи и тръсна глава, за да се отърве от това чувство. В края на краищата нямаше от какво да се бои. Отвори очите си и отново се вгледа в големия табун коне пред тях. Та какво толкова страшно имаше в един табун коне?
Повечето гледаха към тях и вниманието на Уини беше така съсредоточено в членовете на нейния род, както и тяхното в нея. Жената даде знак на Вълчо да стои мирен, защото усети, че той проявява силно любопитство и желание да проучи животните. Но конете често ставаха плячка на вълци и на дивите нямаше да им хареса, ако той се приближеше твърде много до тях.
Докато изучаваше по-внимателно табуна и се питаше как ще реагира Уини, разбра, че това бяха фактически два табуна. На преден план преобладаваха кобилите с малките си и Айла реши, че тази, която беше застанала пред останалите, е водачката. Назад имаше един по-малък табун млади мъжкари. Изведнъж очите й просто се заковаха в един от тях. Беше най-необикновеният кон, който беше виждала.
Повечето коне бяха като Уини сиво-кафяви с жълтеникав оттенък: някои бяха по-светли, други — по-тъмни. Тъмнокафявият цвят на Рейсър беше необикновен, но водачът на табуна също бе различен. Никога не беше виждала толкова светъл кон. Жребецът, който се приближаваше, беше чисто бял!
Преди да забележи Уини, белият кон държеше останалите мъжкари на разстояние, с което ясно даваше да се разбере на женските, че двата табуна може да се толерират, тъй като още не беше дошъл сезонът за сношаване, а той беше единственият, който имаше право да влиза в контакт с женските. Внезапната поява на необикновена кобила обаче възбуди любопитството му, което се предаде и на останалите коне.
По природа конете са общителни животни и обичат да дружат с други коне. При това кобилите са особено склонни към образуването на трайни родствени връзки. Но за разлика от повечето стадни животни, за които е типично дъщерите; да остават при майките си и да образуват групи с близки родствени връзки, конете обикновено образуват стада с кобили, които не са роднини помежду си. Младите кобили обикновено напускат групата, с която са в кръвна връзка, когато съзреят напълно. Това става, когато са на около две години. Те наистина изграждат йерархични общности, в които високопоставените кобили се ползват от специални привилегии.
Независимо че младите жребци се боричкат игриво по двойки, едва когато навършат четири години и се присъединят към възрастните, те започват сериозни упражнения за деня, в който ще се бият, за да получат правото да се сношават с женските. Независимо от взаимното им приятелско чесане в стадото на ергените борбата им към надмощие е най-главната им дейност. Това започва с побутване и изблъскване, ритуално изхвърляне и душене на изпражнения. После конкуренцията се засилва, особено през пролетния период на разгонване. Започват да се изправят на задни крака, да се хапят по вратовете, да се ритат. Едва след няколко години на такива отношения мъжкарите могат да откраднат женските или да изместят някой установен водач на табун.