Понеже Уини беше необвързана кобила, която беше попаднала в табуна им, тя стана предмет на повишен интерес от страна както на женските, така и на мъжкарите. Но на Айла не й хареса властният и нападателен начин, по който се придвижваше към тях водачът жребец, който сякаш се канеше да предяви претенции към Уини.
— Вълчо, можеш да действаш — каза тя и му даде знак, с който го пускаше на свобода, а после видя как той започна да дебне конете. За него това беше цяло стадо Рейсъри и Уинита, с които искаше да си поиграе. Айла беше уверена, че действията му няма да бъдат заплашителни за конете. А и той не можеше сам да повали такова силно животно. За това трябва цяла глутница, а глутниците рядко нападаха коне в разцвета на силите им.
Жената сбута Уини да тръгва назад към бивака. Кобилата се поколеба за момент, но навикът й да се подчинява беше по-силен от любопитството към други коне. Тя тръгна, но бавно и колебливо. Вълчо се втурна в стадото. Забавляваше се да гони конете и Айла се зарадва, че ги разпръсна. Това отвлече вниманието им от Уини.
Когато се върна в бивака, всичко беше готово. Джондалар току-що беше завършил издигането на трите стълба, с които държаха храната на недостъпно за животните място. Палатката беше опъната, огнището беше изкопано и оградено с камъни.
— Я виж този остров — каза й той, когато тя слезе от кобилата. Посочи към сушата, образувана от наносна тиня, в средата на реката, обрасла с шубраци и няколко дървета. — Там има цяло ято щъркели, черни и бели. Наблюдавах ги, като кацаха — каза й с усмивка. — Политаха стремително надолу, издигаха се, даже пляскаха с криле. Докато бяха високо в небето, свиваха крилете си и падаха към земята. Когато почти стигаха до нея, разтваряха криле. Изглежда, че са тръгнали на юг. Сигурно ще се вдигнат сутринта.
Айла се загледа в големите птици с дълги човки и крака. Те крачеха или тичаха по острова или в плитчините, грабвайки с дългите си здрави човки всичко, което се движеше — риби, гущери, жаби, насекоми, червеи. Ядяха дори мърша, съдейки по начина, по който се нахвърлиха на останките от бизон, изхвърлени от водата нагоре по брега. Направи й впечатление, че белите птици бяха по-многобройни. Черните имаха бели долни части и повечето от тях ловяха риба във водата.
— На връщане срещнахме голям табун коне — каза Айла, посягайки към яребиците. — Много кобили с малки, но до тях имаше жребци. Водачът им беше бял.
— Бял ли?
— Бял като тези бели щъркели. Дори краката му бяха бели — каза тя, докато развързваше каишките на торбата на седлото. — Ако има сняг, просто не можеш да го видиш.
— Белите коне са рядкост. Никога не съм виждал бял кон — каза той. След това си спомни за Нория и церемонията по Първите обреди — на стената зад леглото имаше бяла конска кожа, украсена с червените глави на дребни петнисти кълвачи. — Не, веднъж видях кожата на бял кон.
Нещо в тона му накара Айла да се взре в него. Джондалар се изчерви и се обърна, за да свали коша от Уини, но се почувства принуден да поясни думите си.
— Беше по време на… церемонията с Хадумаите.
— Те ходят ли на лов за коне?
Сгъна одеялото, служещо за седло, взе птиците и отиде на брега на реката.
— Ами да, наистина ходят на лов за коне. Защо?
— Спомняш ли си, когато Талут ни разправяше как ходели на лов за бели мамути? За Мамутоите това било свещено, защото те са Ловци на Мамути — каза Айла. — Помислих си, че щом като Хадумаите използват бяла конска кожа при церемониите, значи може да смятат конете за специални животни.
— Възможно е, но ние не останахме толкова дълго при тях, че да разберем това — отвърна Джондалар.
— Но ходят на лов за коне. — Тя започна да скубе птиците.
— Да, когато Тонолан ги срещна, те бяха на лов за коне. Отначало не ни се зарадваха, защото разпръснахме табуна, който преследваха, но ние не разбрахме това.
— Смятам довечера да сложа оглавника на Уини и да я завържа за палатката — каза Айла. — По-добре е да е близо до мен, ако наоколо се навъртат ловци. Освен това не ми хареса начинът, по който приближаваше към нея онзи бял жребец.
— Изглежда си права. Ще взема и аз да завържа Рейсър. Но нямам нищо против да видя този бял жребец.