Изведнъж мъжът подскочи внезапно уплашен. Беше видял един вълк да застава до жената. Като забеляза реакцията му, тя веднага клекна и прегърна Вълчо през врата. Очите на мъжа се разшириха от изненада.
— Джерен — каза Айла, като се изправи. — Това е Вълчо. Вълчо, това е Джерен от народа на Хадума.
— Вълчо? — попита той, а очите му продължаваха да гледат уплашено.
Айла постави ръката си пред носа на Вълчо, сякаш, за да я помирише, клекна до него и го прегърна, за да покаже близостта си с него и това, че не я е страх. Пипна ръката на Джерен, после отново постави своята пред муцуната на Вълчо, показвайки му какво иска той да направи. Мъжът колебливо протегна ръка към животното.
Вълчо я докосна със студения си влажен нос и се отдръпна. Беше правил такова запознанство много пъти, докато живееха с Шарамудоите, и, изглежда, че разбра намерението й. Тогава тя хвана ръката на Джерен, погледна го и я насочи към главата на Вълчо, за да пипне козината му, показвайки му как да го погали. Той я погледна с разбираща усмивка и помилва животното по главата. Жената въздъхна с облекчение.
Джерен се обърна и изгледа другите мъже.
— Вълчо! — каза и го посочи с ръка.
Изрече още нещо, след това произнесе името й. Четирима мъже влязоха в осветеното от огъня пространство. Айла ги покани с жестове да се приближат и да седнат.
Джондалар наблюдаваше и се усмихваше одобрително.
— Това беше добра идея, Айла — каза й.
— Мислиш ли, че са гладни? Остана ни много храна — попита тя.
— Ами предложи им и ще разбереш.
Тя взе един поднос от мамутски бивник, на който имаше нещо като купчина сено, разтвори я и пред тях се показа цяла опечена бяла яребица. Поднесе им я. Миризмата й достигна до тях още преди да я видят. Джерен посегна и откъсна едно парче крехко и сочно месо. Усмивката, която се появи на лицето му, след като го опита, окуражи останалите.
Айла поднесе и един пъдпъдък, като сервира пълнените с корени и зърна крила на самоделен набор от паници и по-малки чинии, някои от които бяха изплетени, други от бивник, а имаше и една дървена. Остави на мъжете да си разделят месото както желаят и стана. Взе голяма дървена паница и я напълни с вода за чая.
Щом се нахраниха, мъжете се отпуснаха и видът им не се промени дори когато Айла пусна при тях Вълчо, за да ги подуши. Седяха около огъня с чаши чай и се опитваха да общуват не само с любезни усмивки.
Джондалар пръв направи опит да заговори:
— Хадума?
Джерен поклати глава и се натъжи. Направи знак към земята, което означаваше, че тя се е върнала във Великата Земя Майка.
— Тамен? — попита той.
Джерен се усмихна и енергично закима с глава. След това посочи към един от мъжете и каза нещо, в което влизаше и името на Тамен. Един млад мъж, още с вид на момче, им се усмихна и Джондалар видя, че той прилича на мъжа, когато познаваше.
— Тамен, да. Мисля, че е синът на Тамен, а може би внук. Да можеше Тамен сега да е тук — каза той на Айла. — Той знаеше малко зеландонски език и щяхме да си поговорим. Беше правил голямо Пътешествие като млад.
Джерен огледа бивака, после Джондалар и изрече:
— Зе-лан-до-нии… Тон… Тонолан?
Сега бе ред на Джондалар да поклати тъжно глава и да посочи земята. На лицето на Джерен се изписа изненада. Той кимна и каза някаква дума с въпросителна интонация. Джондалар не я разбра и погледна Айла.
— Разбираш ли какво пита?
Макар че езикът беше непознат, тя беше чувала, че във всички езици има някаква обща черта. Мъжът отново повтори думата и нещо в изражението и интонацията му и подсказа смисъла й. Тя изобрази с ръката си челюст и изръмжа като пещерен лъв.
Звукът, който издаде беше толкова сполучлив, че всички мъже я зяпнаха стреснато, но Джерен кимна, показвайки, че е разбрала. Той беше попитал как е умрял Тонолан и тя му беше отговорила. Един от мъжете каза нещо на Джерен. Той му отговори и Джондалар чу в думите му още едно познато име — Нория. Питащият се усмихна на високия рус мъж, посочи го с ръка, после окото си и пак се усмихна.
Джондалар се развълнува. Може би това означаваше, че Нория има дете с очи, които са сини като неговите. Но после си помисли да не би този ловец просто да е чувал, че мъжът със сините очи е празнувал Първи обреди с нея? Не беше сигурен. Другите мъже сочеха очите си и се усмихваха. Дали се усмихваха заради дете със сини очи? Или за Удоволствия със синеок мъж?
Замисли се дали да спомене името Нория и да покаже с ръце, че люлее бебе, но като погледна Айла, се отказа. Тя не знаеше за случилото се с Нория, нито за това, че на следващия ден Хадума беше благословила церемонията и че младата жена е щяла да има дете, момче на име Джондалар, което е щяло да има неговите очи. Той знаеше, че тя иска дете от него… или от неговия дух. Как ли би се чувствала тя, ако знаеше, че друга жена има вече дете от него? На нейно място той вероятно щеше да ревнува.