Привечер забелязаха голяма пещера с широк вход и решиха да я проучат. Като я приближиха, конете не показаха признаци на уплаха, което хората приеха като добър знак. Щом влязоха в нея, Вълчо започна да души наоколо с любопитство, но козината на врата му не настръхна. Като видя, че животните се държат спокойно, Айла почувства увереност, че пещерата е празна, и решиха да пренощуват в нея.
Накладоха огън и запалиха факла, за да проучат пещерата по-навътре. В предната й част имаше много признаци, че е била обитавана. Джондалар прецени, че драскотините по стените са или от мечка, или от пещерен лъв. Вълчо надуши някакви изпражнения наоколо, но те бяха толкова сухи и стари, че беше трудно да се каже от какво животно са. Намериха големи изсъхнали кокали от крака. Начинът на начупването им и следите от зъби по тях дадоха основание на Айла да реши, че това е било работа на пещерните хиени, които имат изключително силни челюсти, и тя потрепери от отвращение, като помисли за това.
Хиените по нищо не отстъпваха на който и да е друг звяр. Те оглозгваха труповете, които бяха изсъхнали по естествен път и плячката на други зверове, но това правеха и другите месоядни, в които влизаха вълци, лъвове и хора, а освен това хиените бяха и добри ловци на глутници. Но за Айла това нямаше значение, тя ги мразеше. За нея те бяха представители на най-лошото от всичко, което беше отвратително.
В пещерата явно са живели и хора, защото в плиткото огнище имаше пепел. Обаче сега тя бе празна. Айла и Джондалар понавлязоха навътре в пещерата, но тя изглеждаше безкрайна, а след сухата й фронтална част нямаше никакви други признаци, че е била обитавана. В хладната и влажна вътрешност имаше каменни колони, които като че ли изникваха от пода или от тавана, а понякога ги свързваха като непрекъснати стълбове.
Когато стигнаха при един завой им се стори, че дочуват шума на течаща вода някъде дълбоко навътре, и решиха да се върнат. Знаеха, че самоделната факла няма да издържи дълго, и не искаха да се отдалечават от светлината, идваща от входа на пещерата. Върнаха се назад, като се допираха до варовиковите стени, и с облекчение видяха мътния златист цвят на изсъхналата трева и блестящата светлина на слънцето, очертаваща облаците на запад.
Колкото по-навътре навлизаха в горите на север от великата централна равнина, толкова повече промени забелязваха. Земята бе осеяна с пещери, ровове и скални пукнатини, събиращи вода; падинки, покрити с трева, и стръмни бездънни пропасти. Този ландшафт беше чудноват и ги правеше неспокойни. Рядко виждаха потоци и езера. Понякога долавяха призрачния шум на подземни реки.
Тази странна, пълна с изненади земя бе създадена от незнайни същества от топлите древни морета. В продължение на незнайно колко хилядолетия морските дъна набъбваха от отложенията на раковини, миди и скелети. След още по-дълги периоди, траещи цели вечности, калциевите седименти се втвърдяваха и тази кора се издигаше от сблъскващите се движения на земята и се превръщаше в скали от калциев карбонат, варовик. В основата им се образуваха повечето пещери на земята, защото при наличието на подходящи условия твърдата седиментна скала се разпада.
Тя почти не се разтваря в чиста вода, но дори и слабо наситената с киселини вода руши варовика. През по-топли сезони, когато климатът е влажен, циркулиращата подземна вода, носеща въглена киселина от растенията, наситена с въглероден двуокис, разтваряше карбонатната скална маса.
Протичайки по плоскодънни речни русла и спускайки се в единични пукнатинки във вертикалните прорези в дебелите пластове варовиков камък, подземната вода постепенно разширяваше и задълбочаваше пукнатините. Тя извайваше неравни пътеки и сложна плетеница от каналчета, отнасяйки разтворения варовик, за да го скрие във филтрации и извори. Принудена от гравитацията да постъпи в по-долни пластове, киселинната вода разширяваше подземните пукнатини и образуваше пещери. Пещерите от своя страна се превръщаха в реки и потоци с тесни вертикални шахти, излизащи в тях, като в крайна сметка се свързваха с други такива, за да изградят цели подземни водни системи.
Разтварящата се скална маса под земната повърхност оказваше огромно влияние върху земята над нея и ландшафтът, наречен карстов, разкриваше необикновени и характерни черти. Разрушаването на скалната маса разширяваше пещерите и причиняваше тяхното срутване, образувайки широки пукнатини с отвесни стени. Случайните остатъци от тавани образуваха естествени мостове. Потоците и реките изведнъж изчезваха в широките пукнатини и започваха да текат под земята и понякога оставяха след себе си долини, образувани по-рано от реки, но вече високи и пресъхнали.