Вътре той продължи да я оглежда. Клетката беше съвсем гола, нямаше дори постелка за спане. Не можеше да стои прав, освен точно в средата, но той се приведе и тръгна по края, докато я обиколи цялата и разгледа най-подробно всяко местенце. Забеляза, че кожите са стари и износени, някои доста напукани и дори прогнили на места, кърпени, но грубо и като че съвсем набързо. Имаше и малки прорези, през които можеше да вижда навън. Той седна на земята с лице към входа на землянката, който беше отворен. Доста хора минаваха отпред, но никой не влезе.
След малко му се доходи по малка нужда. С вързани ръце дори не можеше да разтвори панталона си, за да се облекчи. Ако скоро не дойдеше някой да го развърже, щеше да се подмокри. Освен това китките му започваха да се зачервяват от триенето на въжетата. Започваше да го обхваща яд. Това е абсурдно! Бяха отишли твърде далеч!
— Ей, вие там! — изкрещя той. — Защо ме държите по този начин? Като животно в капан?! Не съм сторил зло на никого. Искам да ми освободите ръцете. Ако някой не ме развърже скоро, ще се напикая! — Изчака малко, после пак завика. — Има ли някой там, отвън? Елате и ме развържете. Що за хора сте вие?
Изправи се и се подпря на клетката. Беше здраво направена, но поддаде леко. Той отстъпи назад, прицели се с рамо и се затича срещу нея, като се опитваше да я счупи. Тя поддаде малко повече и той я блъсна отново. Отстъпи отново назад, готов да удари пак, и тогава се чуха гласове на хора, които тичешком влязоха в землянката.
— Крайно време беше някой да дойде. Пуснете ме оттук! Пуснете ме да изляза, веднага! — завика той.
Чу как някой отключва клетката. После кожата от входа се отмести и той видя няколко жени с копия, насочени към него. Джондалар не им обърна внимание и се втурна навън през вратата.
— Развържете ме!? — каза той, като се обърна така, че да видят ръцете му на гърба. — Махнете тези въжета!
Възрастният мъж, който му беше помогнал да пие вода, пристъпи напред.
— Зеландониите!… Ти… много… далеч — каза той, като си припомняше думите с голяма трудност.
Джондалар не беше усетил, че в яда си говори на родния си език.
— Ти говориш Зеландониите? — обърна се изненадан към мъжа, но належащата му нужда припомни за себе си. — Кажи им да махнат тези въжета, преди да съм се подмокрил.
Мъжът каза нещо на една от жените. Отговори му с клатене на глава, но той й повтори. Най-после тя извади нож от ножницата на кръста си и даде команда на останалите жени да го заобиколят с копията, а тя мина пред тях и му махна да се приближи. Той се обърна с гръб към нея и я зачака да пререже връзките на ръцете му. Необходим им е добър майстор за кремъка, не можа да не помисли, този нож е доста тъп.
След, както му се стори, цяла вечност, усети как въжетата паднаха. Веднага посегна да разтвори панталона си и под напора на нуждата, забравил всякакво притеснение, се приготви и се заоглежда за някой ъгъл. Но жените с копията около него не помръдваха. Гневен и предизвикателен, той нарочно се обърна с лице към тях и с въздишка на облекчение се изпика.
Гледаше ги предизвикателно, докато жълтата струя бавно изтичаше и облекчаваше корема му, като вдигаше пара върху студената земя и издаваше остра миризма. Жената, която командваше, беше ужасена, макар че се опитваше да не го показва. Две жени обърнаха глави, а останалите гледаха така, сякаш никога преди не бяха виждали мъж да прави това. По-възрастният мъж се опитваше да скрие смеха си, макар че очевидно се наслаждаваше на ситуацията.
Когато свърши, Джондалар затвори панталона си и се изправи пред своите мъчителки, решен да не им позволи повече да го вържат. Обърна се към мъжа:
— Аз съм Джондалар от Зеландониите, сега съм на Пътешествие.
— Пътешестваш далеч, Зеландониите. Може би… прекалено далеч.
— Пътувал съм и по-надалеч. Миналата зима прекарах при Мамутоите. Сега се връщам у дома.
— Така и помислих, като те чух да говориш одеве — каза старият мъж на езика, който говореше по-добре. — Тук има няколко души, които добре разбират езика на ловците на Мамут, но Мамутои обикновено идват от север, а ти дойде от юг.
— Щом си ме чул да говоря, защо не дойде? Тук има някакво недоразумение. Защо ме държахте вързан?