Сутринта внимателно прегледа Вълчо, преди да влязат във водата. Макар да не беше много широка, реката беше студена и дълбока и той трябваше да плува. Раните му все още бяха чувствителни на допир, но много по-добре, а и той нямаше търпение да тръгнат — сякаш също гореше от нетърпение да намерят Джондалар.
Както и преди, Айла реши да бъде боса във водата, за да не намокри ботушите и панталона си. Не искаше да губи време за сушене на дрехи. За нейна изненада Вълчо влезе във водата без никакво колебание. Вместо да пристъпва напред-назад, той направо скочи вътре и се изравни с нея, като, че и той държеше да не се губят един друг от поглед.
Стигнаха на другия бряг. Докато животните се отръскваха от водата, тя се отстрани, за да не я намокрят. Малко се безпокоеше за вълка и го прегледа само за собствено успокоение, но той бодро се отръска и веднага се залови да хване следата. Малко по-напред по реката намериха водния съд, който бяха използвали хората, за да пресекат водата — беше скрит сред храсти и дървета близо до реката. Все пак от пръв поглед не можа да познае какво точно е това.
Беше предполагала, че хората ще използват лодка, подобна на лодките на Шарамудои — красиво изработени, с грациозно издадени носове и мачти, или поне като повечето сухоземни народи, някаква удобна лодка като тяхната с Джондалар. Всъщност това, което Вълчо откри, беше платформа от дървени трупи, а Айла не беше виждала сал. След като се увери в неговото предназначение, тя оцени, че е хитро измислено, макар и малко неудобно. Вълкът го душеше отвсякъде. Наедно място спря и леко зави.
— Какво има, Вълчо? — Айла отиде да погледне по-отблизо. Видя тъмнокафяво петно на един от пъновете и усети как паниката я обзема отново. Беше засъхнала кръв и може би бе кръвта на Джондалар. Тя потупа главата на вълка.
— Ще го намерим! — каза му, повече, за да окуражи себе си, отколкото него, макар че изобщо не беше сигурна дали ще го намерят жив.
По-нататък следата вървеше сред висока суха трева, примесена с храсталаци, и беше много по-ясна. Проблемът беше, че наоколо беше толкова утъпкано и очевидно често минаваха оттук, че Айла се съмняваше дали са на прав път. Но Вълчо вървеше напред и това донякъде я успокояваше. На едно място той спря, сбърчи нос и оголи зъби в почти безмълвно ръмжене.
— Какво има? А? Някой ли идва? — тихо го попита, като придърпа Уини и Рейсър с всичкия багаж встрани от пътеката, смъкна се от гърба на кобилата и се скри между двата коня. Клекна и прегърна Вълчо през врата, за да го накара да мълчи.
Предположението й не я беше излъгало. Много скоро две млади жени преминаха край тях, явно отивайки към реката. Тя нареди на вълка да си стои на мястото и с пълзенето, научено някога за преследване на месоядни животни, се запровира между тревите, скри се зад един храст и започна да наблюдава.
Двете жени си говореха, докато изваждаха сала. Езикът не й беше познат, съвсем леко напомняше Мамутои. Не го разбираше, но долови една-две думи.
Жените пуснаха сала на вода, после издърпаха два дълги пръта изпод дъното му. Завързаха единия край на навито въже за едно дърво, после се качиха на сала. Докато едната гребеше с пръта, другата управляваше с въжето. Когато стигнаха до по-спокойно място на реката, започнаха да гребат срещу течението с двата пръта и стигнаха до малкия док. С въжетата завързаха прътовете към сала, така че да стърчат над водата, и скочиха върху забитите в дъното дънери. После се затичаха по пътя, откъдето Айла току-що беше дошла.
Тя се върна при животните, обмисляйки какво да прави. Беше сигурна, че жените ще се върнат скоро, но това можеше да е днес, или утре, или дори след два дни. Тя искаше да намери Джондалар колкото е възможно по-бързо, но не биваше да върви по тази пътека, за да не я хванат. Смяташе, че в никакъв случай не бива да се среща с тях, преди да е научила повече подробности. Най-после реши да потърси място, където да се скрие, така че да може да ги наблюдава на връщане, без те да я забележат.
Остана доволна, че не чака дълго. Следобед двете жени се върнаха с още няколко души — всички носеха месо и насечени на части коне. Движеха се изненадващо бързо въпреки товара си. Когато наближиха, Айла видя, че сред тях няма нито един мъж. Всички ловци бяха жени! Тя гледаше как товарят месото на сала, после гребат през реката и управляват с въжето. След като разтовариха сала, те го скриха, но оставиха въжето опънато през реката. Това я озадачи.