Джондалар взе едно острие и го огледа критично. Искаше да направи няколко вида сечива и преценяваше за кой вид от тях ще е най-подходящо едно от парчетата. Единият дълъг, остър ръб беше почти прав, а другият беше малко извит. Той започна с изтъняване на неравния край, като го триеше с каменния чук. Остави другия ръб както си беше. После с дългия заострен край на една кост проби дупки в изравнения ръб и отчупваше внимателно малки частици, докато накрая го изостри добре и оформи връх. Ако имаше жила, лепило или някакви други материали за прикрепване, щеше да му сложи и дръжка, но дори и без тях накрая се получи истински нож.
Докато останалите го заразглеждаха и изпробваха върху космите на ръцете си или парчета кожа, Джондалар се зае с друго парче. То беше вдлъбнато в средата. Той няколко пъти натисна леко със закръглената част на една кост, отчупи острите парчета в двата края, с което едновременно ги заобли и укрепи, така че това сечиво да става за оформяне и изглаждане на парчета дърво или кост. Показа как се използва и го пусна на всички да го разгледат.
Взе следващия къс и изтъни двата му края, така че да се хваща лесно. След това с два добре премерени удара от едната страна отчупи две парченца, в резултат, на което върхът се оформи като длето. За да покаже за какво служи, с него той издълба улей в едно парче кост, после няколко пъти мина по улея, като го правеше все по-дълбок при всяко следващо минаване. Същевременно обясняваше как всяка дръжка, острие или стрела може първо да бъде издялана в най-груба форма, а после постепенно да бъде до изстъргана и огладена.
Демонстрираното от Джондалар беше почти като откровение. Никой от момчетата и по-младите мъже не беше виждал опитен майстор на сечива от кремък, а много малко от по-възрастните познаваха по-изкусен от него. Предишната вечер, при последните отблясъци светлина на здрачаване той беше успял да изработи почти тридесет готови за използване модела само с едно парче кремък, преди то да се износи съвсем. До следващия ден повечето мъже вече използваха по едно или няколко от приготвените сечива.
После той се опита да им опише ловното оръжие, което искаше да изработи. Някои го разбраха бързо, макар че продължаваха да изказват съмнение колко голяма би могла да бъде точността и скоростта на копие, изстреляно с копие хвъргач. Други не можеха да схванат идеята, но това нямаше значение.
Това, че държаха в ръцете си добре направени сечива и изработваха с тях нещо необходимо, им даваше чувството, че имат някаква цел. А понеже правеха нещо, насочено срещу Атароа и наложените им от нея условия, отчаянието в Бивака на мъжете се разсея и проблесна надежда, че може би някой ден ще успеят да си върнат свободата.
През следващите няколко дни Епадоа и жените-стражи усетиха промяна и бяха убедени, че нещо става. Мъжете вървяха с по-лека стъпка, прекалено много се усмихваха, но колкото, и да се опитваха, не успяха да разберат нищо. Затворниците криеха много внимателно не само ножовете и длетата, направени от Джондалар, но дори и отпадъците. И най-малкото парченце или късче кремък, най-фините частици дърво или кост бяха заравяни вътре в подслона и мястото бе закривано с дъска от покрива или с парче кожа.
Но най-голямата промяна настъпи у двете сакати момчета. Джондалар не само им показа как се правят сечивата, но им направи и специални сечива и им показа как да работят с тях. Те престанаха да се крият в тъмните ъгли на подслона и започнаха да се сближават с по-големите момчета. И двамата бяха превърнали чужденеца в свой идол, особено Добан, който беше по-голям и разбираше нещата по-добре, макар че все още се срамуваше да го показва.
Откакто се помнеше, той беше живял с лудата Атароа и винаги се беше чувствал безпомощен и зависим от нея. Винаги бе живял с опасението, че ще му се случи нещо ужасно, така че след извънредно болезнената и страшна травма, която беше изживял, вече живееше с убеждението, че оттук нататък ще го сполетяват само все по-лоши неща. Затова остана дълбоко поразен, когато видя как един човек взема два случайни камъка от реката и с ръцете и ума си създава надеждата, че животът може да се промени. Добан се страхуваше да задава въпроси — все още не смееше да се доверява на никого — но повече от всичко на света искаше да се научи да прави сечива от камък.