Никого не са намерили? Джондалар едва удържа радостта си, когато чу превода на Сармуна, щастлив, че Айла все още е жива.
— Защо се усмихваш, когато току-що ти казах за смъртното наказание? Съмняваш ли се, че ще го изпълня? — продължи водачката, сочейки към него и после към себе си за по-голяма убедителност.
— Смърт? — Повтори той, после пребледня. Как може някой да наказва със смърт друг за това, че е ходил на лов? Толкова беше щастлив от мисълта, че Айла може да е жива, та отначало не беше разбрал точно думите й. Когато ги проумя, гневът му се върна.
— Конете не са само на Сармунаи. Те са тук за всички Деца на Земята. Как можеш да наричаш лова кражба? Дори и да бях тръгнал на лов за коне, то щеше да е за храна.
— Ха! Ето, хванах те в лъжа! Признаваш, че си бил на лов за тези коне.
— Не съм! Казах „дори и да бях ходил на лов за тези коне“, а не че съм го направил. — Той погледна преводачката. — Сармуна, кажи й, че Джондалар, син на Мартона, която беше предишният водач на Деветата пещера, не лъже.
— Сега казваш, че си син на жена, която е била водач? Този Зеландони е пълен лъжец, щом говори лъжи за жена-водач.
— Познавал съм много жени-водачи. Ти не си единствената, Атароа. Много жени при Мамутои са водачи.
— Съ-водачи са. Те делят водачеството с мъж.
— Майка ми беше водач десет години. Стана водач, когато умря нейният мъж, и не делеше с никого водачеството. Беше уважавана както от мъжете, така и от жените, и предаде водачеството доброволно на моя брат Джохаран. Не хората поискаха това от нея.
— Уважавана от мъже и жени? Само го чуйте! Да не мислиш, че не познавам мъжете, Зеландони? Че не съм имала мъж? Толкова ли съм грозна, та никой да не ме пожелае?
Атароа почти пищеше срещу него, а Сармуна превеждаше едновременно с думите й, все едно, че знаеше предварително какво ще каже водачката. Джондалар почти беше забравил, че вместо нея говори жената-шаман като че ли слушаше самата Атароа, но все пак лишеният от емоции превод правеше думите странно откъснати от жената, която говореше толкова възбудено.
— Моят мъж беше водач тук. Беше силен водач, силен мъж!
— Много хора са силни. Не силата прави водача такъв.
Но Атароа всъщност не го чуваше. Тя се замисли, извика спомените си.
— Бругер беше толкова силен водач, че ме биеше всеки ден, за да го докаже! — усмихна се презрително. — Не е ли срамно, че гъбите, които изяде, бяха отровни? — Усмивката й стана зловеща. — Аз водих честна битка със сина на сестра му за водачеството. Той беше по-слаб. Умря. — Тя погледна мъжа. — Но ти не си слаб, Зеландони. Не искаш ли да се биеш с мен за живота си?
— Нямам желание да се бия с теб, Атароа. Но ще се защитавам, ако трябва.
— Не, ти няма да се биеш с мен, защото знаеш, че ще победя. Аз съм жена. Имам силата на Муна на моя страна. Майката е благословила жените — те са тези, които дават живот. Те трябва да бъдат водачите.
— Не — възрази Джондалар. Няколко души наоколо трепнаха, когато го чуха толкова открито да изразява несъгласие с Атароа. — Водачеството не принадлежи непременно на този, когото Майката е благословила, а на по-силния физически. Например водач на берачите на къпини е този, който знае къде има къпини, кога ще са узрели и кой е най-добрият начин да се берат. Водачът трябва да е надежден, достоен за доверие; трябва да знае какво прави.
Атароа се мръщеше. Думите му не й въздействаха, тя слушаше само себе си, но не й харесваше наставническия тон в гласа му — той май си въобразяваше, че има право да говори свободно или да изразява мнението си.
— Няма значение каква е задачата — продължаваше Джондалар. — Водачът в лова е този, който знае къде може да са животните и кога; той може да ги проследява. Той е най-опитният в лова. Мартона винаги казваше, че водачите на народа трябва да се грижат за хората, на които са водачи. Ако не го правят, няма повече да са водачи — говореше, давайки отдушник на гнева си, без да обръща внимание на мрачното лице на Атароа. — Какво значение има дали са мъже или жени?
— Повече няма да позволя мъже да бъдат водачи! — прекъсна го тя. — Ето, тези мъже знаят, че водачи са жените. Децата от малки се възпитават така. Тук ловци са жените. Нямаме нужда от мъже да търсят следи или да ръководят. Мислиш, че жените не могат да ловуват?
— Разбира се, че могат. Майка ми беше ловец, преди още да стане водач. А жената, с която пътувах, беше един от най-добрите познати ми ловци. Тя обичаше лова и беше много добра в откриването на следи. Аз можех да хвърлям копие по-далеч от нея, но тя беше по-точна. Можеше да уцели птица в небето или да убие тичащ заек само с един-единствен камък от прашката си.