— А, още измислици! — изръмжа Атароа. — Много е лесно да се твърдят разни неща за жена, която не съществува. Моите жени не ходеха на лов — не им беше позволено. Докато Бругер беше водач, на никоя жена не се разрешаваше да докосне оръжие и никак не беше лесно, когато аз станах водач. Никой не знаеше как се ловува, но аз ги научих. Виждаш ли онези мишени за упражнения?
Атароа посочи редица стълбове, забити в земята. Джондалар ги беше забелязал на минаване край тях, но не знаеше за какво служат. Сега видя и един скелет на кон, висящ от дебела дървена стойка. От него стърчаха няколко стрели.
— Жените се упражняват задължително всеки ден, и то не само да убиват от място с копията, а и да ги хвърлят. Най-добрите стават ловци. Но и преди да се научим да правим копия и да ги използваме, бяхме добри ловци. Тук наблизо има една скала, близо до мястото, където израснах. Хората, там преследват конете поне веднъж на година. Научихме се да ловуваме като тях. Не е толкова трудно да докараш конете до ръба на пропастта, особено, ако съумееш да ги примамиш.
Тя погледна Епадоа с нескрита гордост.
— Епадоа откри, конете много обичат сол. Тя накара жените да събират урината си и я използва да примамва конете. Моите ловци са моите вълци! — завърши водачката, като се усмихваше на жените с копия, наредени в кръг.
На тях явно им стана приятно от похвалата и се поизпъчиха. Джондалар не беше обръщал внимание на облеклото им, но сега забеляза, че всички ловци носеха нещо от вълча кожа. Повечето имаха качулки от вълча козина и завързан около врата им поне по един вълчи зъб, но най-често повече от един. Някои имаха вълча кожа и на ръкавите на туниките си, или по подгъва, или на двете места, както и по още няколко декоративни кръпки. Качулката на Епадоа беше изцяло от вълча кожа, с част от вълча глава на върха. От раменете й висяха вълчи лапи, а една пухкава вълча опашка допълваше украсата.
— Копията им са техните зъби, те убиват в глутница и донасят храната. Краката им са техните лапи, те тичат неуморно цял ден и изминават дълги разстояния — каза Атароа почти напевно, с ритъм, който явно се беше получил от много повторения. — Епадоа е техният водач, Зеландони. Не бих търсила по-добър. Тя е много умна.
— Сигурен съм, че е така — каза Джондалар, чувствайки се надминат. Но също така не можа да подтисне чувството на възхищение от постигнатото от тях, след като са започнали без никакъв опит. — Просто мисля, че е голяма загуба мъжете да стоят без работа, когато те също биха допринесли много, ако помагат в лова, в събирането на храна, в правенето на сечива. Тогава жените няма да работят толкова много. Не казвам, че не могат, но защо трябва да вършат всичко — и женската, и мъжката работа?
Атароа се засмя — дрезгавият й, налудничав смях го смрази.
— И аз съм се чудила за същото. Жените създават новия живот; тогава защо изобщо ни трябват мъже? Някои жени още не могат да се откажат от тях, но в крайна сметка за какво са ни? За Удоволствия? Мъжете са тези, които получават Удоволствия. При нас вече не се стараем да даваме на мъжете Удоволствия. Вместо да живеят в огнища по двойки мъж и жена, аз съм сложила при жените жени. Те делят работата, помагат си една на друга за децата, разбират се една друга. Когато наоколо няма мъже, Майката ще трябва да събере духовете на жените и ще се раждат само момичета.
Дали ще стане това? Джондалар не вярваше. Самодун беше казал, че в последните години се раждат малко деца. Изведнъж си спомни как Айла казваше, че споделянето на Удоволствията от мъж и жена слага началото на новия живот у жената. Атароа държеше мъжете и жените разделени. Дали това не беше причината да са по-малко бебетата?
— Колко деца са се родили? — попита той, просто от любопитство.
— Не много, но има няколко, а където има малко, ще има и повече.
— Всичките ли са момичета?
— Мъжете все още са прекалено близо. Това пречи на Майката. Много скоро всички мъже няма да ги има вече. Тогава ще видим колко момчета ще се родят.
— Или колко бебета изобщо ще се родят — каза Джондалар. — Великата Майка Земя е направила и мъже, и жени, и като Нея жените са благословени да дават живот и на момичета, и на момчета, а само Майката решава духът на кой мъж да се събере с духа на жената. Но винаги го има духът на мъжа. Наистина ли смяташ, че можеш да промениш това, което Тя е предписала?
— Не се опитвай да ми казваш какво ще направи Майката. Ти не си жена, Зеландони — отвърна му надменно. — На теб просто не ти харесва да слушаш колко сте ненужни, а може би не искаш да се лишиш от Удоволствията? Така е, нали?