Внезапно Атароа промени тона си, от което стана малко по-привлекателна.
— Искаш ли Удоволствия, Зеландони? Щом няма да се биеш с мен, какво би направил, за да заслужиш свободата си? О, знам! Удоволствия! За такъв силен и красив мъж може би Атароа би била готова на Удоволствия. Но можеш ли ти да дадеш Удоволствия на Атароа?
Сармуна беше променила тона си. — говореше не като другата жена, а само от нейно име. Едва сега Джондалар се сети, че беше слушал превод на думите. Едно нещо беше да се слуша гласа на жената-водач Атароа, а съвсем друго — гласа на Атароа — жената. Сармуна можеше да превежда думи, но не можеше да се отъждестви с интимната същност на жената. Сега вече Джондалар чуваше и двете.
— Толкова висок, толкова рус, така съвършен, той би могъл да бъде мъж на Самата Майка. Виж, та той е по-висок дори от Атароа, а не са много такива мъже. Дал си Удоволствия на много жени, нали? Само една усмивка на високия, едър, красив мъж с неговите сини, сини очи, и жените са готови на всичко. На всички ли даваш Удоволствия, Зеландони?
Джондалар не й отговори. Да, имаше време, когато се беше наслаждавал на Удоволствията с много жени, но сега искаше само Айла. Острата болка го прониза отново. Какво ще прави без нея? Нима вече имаше значение дали ще живее, или ще умре?
— Ела, Зеландони, ако доставиш на Атароа големи Удоволствия, ще си свободен. Атароа знае, че можеш да го направиш. — Високата, привлекателна жена-водач му махаше прелъстително. — Виждаш ли, Атароа е готова да ти се отдаде. Покажи как един силен мъж дава Удоволствията на една жена. Джондалар от Зеландони сподели с Атароа, дара на Муна, Голямата Майка Земя.
Тя обви ръце около врата му и се притисна към него. Джондалар не откликна. Жената се опита да го целуне, но той беше доста по-висок, а не се наведе. Тя не беше свикнала с толкова висок мъж; не й се налагаше често да се повдигне, за да достигне някой мъж, особено такъв, когото не можеше да преклони. Почувства се глупаво и пламна от яд.
— Зеландони! Искам да бъда с теб и ти давам шанс да получиш свободата си.
— Няма да споделям Дара на Удоволствията от Майката при такива обстоятелства — заяви той. Тихият му, овладян глас издаваше огромния му гняв, но той и не се опитваше да го крие. Как се осмеляваше тя така да обижда Майката? — Дарът е свещен, даден е да бъде споделян с желание и радост. Съешаването по този начин ще бъде незачитане на Майката. Ще обезцени Нейния Дар и ще Я разгневи точно толкова, колкото, ако жена бъде взета насила. Аз избирам жените, с които да се свържа, а нямам желание да деля Нейния Дар с теб, Атароа.
Джондалар можеше да откликне на поканата на Атароа, но смяташе, че не е честно. Той беше вълнуващо красив мъж за повечето жени. Беше усвоил начина да ги накара да се чувстват приятно с него и да създава взаимно привличане и желание. Но у тази жена нямаше топлина и тя не запали у него искрата на желанието. Той усети, че дори и да беше се опитал, нямаше да успее да й даде удоволствие.
А Атароа се вкамени, когато чу превода. Повечето мъже нито миг не биха се поколебали да споделят Дара на Удоволствията с такава красива жена, за да получат свободата си. Пътниците без късмет, които случайно попадаха на тяхната територия и бяха залавяни от ловците, обикновено веднага се възползваха от възможността да се изплъзнат толкова лесно от Жените-Вълци Сармунаи. Макар че някои се колебаеха, понеже не знаеха истинските й намерения, никой не беше си позволявал да й откаже така открито. Впрочем те много скоро се убеждаваха, че са имали право да изпитват съмнения!
— Ти отказваш… — жената-водач заекна, не можеше да повярва. Преводът дойде безчувствен, - но реакцията й беше ясна на всички. — Отказваш на Атароа! Как се осмеляваш! — изкрещя тя, после се обърна към Жените-Вълци:
— Съблечете го и го завържете на мишената за упражнения!
Така бе решила да постъпи с него, но едва след като го унизи и сломи напълно. Надяваше се Джондалар да я държи заета през цялата зима. Тя обичаше да измъчва мъжете с обещания за свобода в замяна за Удоволствия. За нея това беше върхът на подигравката. Оттам нататък ги докарваше до все по-унизителни действия, докато ги принудеше да й се подчинят напълно, преди да приключи с тях. Те дори сами се събличаха, когато тя им кажеше, че ако го направят, ще ги пусне да си тръгнат, защото се надяваха това най-после да й достави пълно удоволствие.
Но никой мъж не можеше да даде на Атароа Удоволствията. С нея се бяха отнасяли зле като момиче и тя с нетърпение беше очаквала да се събере със силен водач от друга група. После обаче откри, че мъжът, с когото се събра, беше още по-лош от предишните. Неговите удоволствия винаги бяха свързали с бой и унижение, докато най-после тя се възпротиви и причини неговата болезнена, унизителна смърт. Но урока си беше научила прекалено добре. След причинените й жестокости тя не можеше да изпита Удоволствията, без да причинява болка. Атароа всъщност малко се вълнуваше дали ще сподели Дара на Майката с мъже, или дори с жени. Тя си доставяше Удоволствия, като наблюдаваше как мъжете умират от бавна и мъчителна смърт.