Не само Жените-Вълци, а и всички жени в Бивака трябваше да присъстват като свидетели на церемонията с мъжа. Повечето от тях мразеха това, но се страхуваха от Атароа — дори и нейните ловци. Стояха доста настрана, не смееха много да се приближат. Чувстваха се зле, но ако ги нямаше тук, следващият щеше да бъде който и да е друг от мъжете. Някои жени се бяха опитвали да бягат, дори някои бяха успели, но повечето бяха хванати и върнати обратно. А ако имаха в кошарата мъже, на които държат — особено техните мъже, братя, синове, за наказание трябваше да ги гледат как страдат в клетката без храна и вода. И понякога, макар и рядко, те самите бяха затваряни в клетката.
Жените, които имаха момчета, бяха наплашени, понеже не знаеха какво ще се случи със синовете им, особено след като видяха какво стана с Одеван и Ардобан. Най-уплашени биха обаче двете жени с бебета и тази, която беше бременна. Атароа им се радваше, оказваше им специално внимание и грижи, но всяка от тях имаше своя малка тайна и се боеше, че ако водачката я разкрие, ще свършат обесени на мишената.
Жената-водач пристъпи пред своите ловци и взе едно копие. Джондалар забеляза, че е доста тежко и грубо направено и неволно се замисли как би могъл да им изработи по-хубаво. Но лошо направеното дебело острие в никакъв случай не беше по-тъпо. Гледаше как внимателно се прицелва тя ниско долу. Знаеше, че голотата му й дава възможност да му причини каквато болка реши, и изпита желание да свие крака, за да се предпази поне малко. Но това щеше да е равносилно на отстъпление и показан страх, а знаеше, че това ще го направи още по-уязвим.
Атароа го гледаше с присвити очи, знаеше, че се страхува от нея и това я радваше. Някои мъже в такъв момент й се молеха. Но този нямаше да се моли, беше сигурна, или поне не веднага. Тя изтегли ръката си назад като че се приготвя да хвърли копието. Той затвори очи и си помисли за Айла, като се чудеше дали е жива или не, дали тялото й лежи долу под скалата, смазано от стадото коне. С болка, по-силна от тази, която можеше да причини което и да било копие, си помисли, че ако тя не е жива, животът нямаше никакъв смисъл за него.
Чу изсвистяването на копие. То се заби в мишената над него. Внезапно падна на земята, понеже ръцете му бяха свободни. Погледна ги и видя висящ къс от срязаното въже. Атароа още държеше своето копие. А копието, което той чу, не беше изпратено от нея. Джондалар погледна нагоре към мишената и видя едно красиво, не много голямо копие с връх от кремък да стърчи над кола, а задният му край е перо на него още трептеше. Тънкият, фино изработен връх беше прерязал въжетата. Той познаваше това копие!
Обърна се да погледне в посоката, откъдето беше дошло. Видя раздвижване непосредствено зад Атароа. Погледът му се замъгли, защото очите му се изпълниха със сълзи. Не можеше да повярва напълно. Наистина ли беше тя? Беше ли наистина жива? Наведе глава и премигна няколко пъти, за да може да вижда по-ясно. Когато вдигна очи, видя два коня, а на единия — жена!
— Айла! — извика. — Ти си жива!
ГЛАВА 29
Атароа се обърна да види кой хвърли копието. В далечния край на полето, вън от Бивака, видя жена, яздеща кон. Качулката на кожената й туника беше отхвърлена назад, тъмно русата й коса и цветът на коня бяха толкова близки, че ужасяващото видение изглеждаше като съставено от една обща плът. Възможно ли е жената-кон да е изпратила копието? — чудеше се тя. Но как можеше някой да изпрати копие на такова голямо разстояние? После видя, че жената е приготвила още едно копие.
Студена вълна заля Атароа, усети как косата й настръхва, но смразяващият й страх в този момент нямаше нищо общо с материалните неща, дори те да бяха копия. Видението й не беше жена — в това беше сигурна! В момент на внезапно просветление тя прозря огромното и неописуемо зверство в своите отвратителни постъпки и видя фигурата, която идваше през полето като една от спиритичните форми на Майката, духът на отмъщението, изпратен да донесе възмездие. В сърцето си тя почти Я приветства с добре дошла; за нея щеше да е облекчение най-после да свърши този живот-кошмар.
Не само водачката се страхуваше от странната жена-кон. Джондалар се беше опитал да им каже нещо за нея, но никой не му беше повярвал. Никой никога не беше допускал, че е възможно човек да язди кон. Внезапното появяване на Айла порази всеки по различен начин. За някои то беше заплашително най-малкото заради това, че беше абсурдно жена да язди кон и поради страха от непознатото; други приемаха нейното тайнствено идване като знак за власт от другия свят и бяха изпълнени с лошо предчувствие. Доста от тях я виждаха както Атароа: възмездие лично за тях за лошите им дела, отражение на тяхната собствена съвест. Подтиквани или принуждавани от Атароа, много от тях бяха извършвали ужасни и брутални неща, или бяха допускали да бъдат извършени, за което през нощта изпитваха дълбок срам или страх от възмездие.