Притискаше я към себе си толкова силно, че тя едва можеше да диша, но в същото време не й се искаше да я пуска. Той я целуна по устните, по шията и започна да обхожда тялото й с ръце.
— Джондалар, сигурна съм, че Епадоа ни е проследила…
Той се отдръпна и задържа дъха си.
— Права си, сега не е време за това. Прекалено безпомощни ще сме, ако ни нападнат. — Трябваше да помисли предварително. Усещаше, че трябва да й обясни: — Беше просто, защото… мислех, че никога вече няма да те видя. Това е като Дар от Майката — да съм тук с теб, и… е… обзе ме порив… да Я прославя с благодарност.
Айла го прегърна, за да му покаже, че изпитва същото. Помисли си, че никога преди, не беше искала той да й обяснява защо я желае. Не й бяха нужни обяснения. Но трябваше да се овладее, да не забравя за опасността, която ги дебне, и да не се поддава на своето-желание. Но като усети как желанието й нараства, тя отново обмисли ситуацията.
— Джондалар… — тонът й беше особен, — може би пък сме достатъчно далеч пред Епадоа; тя много бързо ще ни проследи дотук…, но Вълчо ще ни предупреди…
Той я погледна и постепенно проумя какво иска да му каже, усмихна се и в подкупващите му сини очи изплува желание и любов.
— Айла, жено моя! Моята красива любеща жена! — гласът му беше дрезгав от копнеж.
Дълго време бяха разделени. Джондалар беше готов, но все пак не избърза, а започна да я целува бавно и дълго. Усещаше как устните й все повече се разтваряха, за да го пропуснат в топлата й уста. Мислите му се насочиха към едни други разтварящи се устни и топъл влажен отвор и той остави поривите на мъжественост в напрегнато очакване. Трудно щеше да се сдържи достатъчно дълго, за да й достави Удоволствия.
Айла го притискаше към себе си: затворила очи, усещаше само устните му върху своите и лекичко го галеше с език. Усети как нарастващата му топлина я залива и откликна незабавно; желанието беше толкова силно, че не искаше да чака нито миг повече. Искаше да бъде още по-близо до него, толкова близо, колкото можеше само когато той е в нея. Задържа устни върху неговите, а ръцете й се спуснаха към кръста му при връзките на панталона. Развърза го и го остави да падне, после продължи да се бори с възлите на долните му дрехи.
Джондалар си спомни за оплетените възли, които се наложи да направи от прерязаните преди това връзки. Откъсна се от нея, вгледа се в любимите очи — синьо-сиви като най-фин кремък, пресегна се към ножницата и отново сряза връзките — така или иначе трябваше да се слагат нови. Тя ce усмихна, пусна на земята своята дреха, която беше достатъчно дълга, за да послужи за постеля, и падна върху нея. Той я последва още докато развързваше обувките си.
Лежаха и се целуваха. Джондалар посегна под кожената й туника и погали стегнатата й гръд. Под ръката му зърното се втвърди. Той махна тежките й дрехи, за да освободи връхчето — то потръпна леко от студа, миг преди топлата му уста да го поеме; затопли се, но не омекна. В желанието си тя не изчака повече, а се обърна по гръб, придърпа го и се разтвори да го приеме.
С чувство на радост, че е готова колкото него, той коленичи между топлите й бедра и нетърпеливо проникна в нея. Топла влага го обгърна, ласкаво и меко го привлече още по-навътре и въздишката му прозвуча като стон.
Айла усети проникването му и го привлече към себе си още по-дълбоко, до корена на цялото си същество. Забрави всичко, освен неговата топлина, която я изпълни, докато се извиваше да се слеят в нежна дъга. Той се отдръпна малко, после отново я погали, прониквайки още по-дълбоко. Викът й беше като нежно посрещане при следващото му връщане в нея, а милувката му правеше тласъците неудържими.
Джондалар усещаше как бързо отива към края, много по-бързо, отколкото му се искаше, но не можеше да се удържа. Не се и опита, а се остави на общата им нарастваща възбуда, на ритмичните движения — неговите и нейните — докато стигна върха. Тя го последва и прошепна: „Сега, о, сега!“ Това го изненада — никога преди не го беше правила, но то подейства веднага. Със следващото движение набираната енергия се освободи и у двамата и експлодира в облекчение и удоволствие. И двамата се отпуснаха и легнаха неподвижни.
Макар и да стана бързо, беше толкова силно, че тя не успя веднага да се успокои от вълнуващата възбуда. Когато Джондалар усети, че й тежи, и се претърколи встрани, тя усети необяснимо чувство на загуба, искаше й се дълго да останат в това сливане. Чувстваше как двамата са продължение един на друг и още по-пълно осъзна колко много се беше страхувала за него, колко й беше липсвал. Трогателната горчивина като че искаше да изтече от очите й. Джондалар видя сълзата, която се изтърколи от ъгълчето на окото й, и доближи лице до нейното. Погледна я и прошепна: