— Какво има, Айла?
— Просто съм щастлива, че си тук — каза тя и още една сълза се търкулна по бузата й.
Джондалар попи солената капка с пръст и я поднесе до устните си.
— Тогава защо плачеш?
Тя тръсна глава, без да може да проговори. Той се усмихна — знаеше, че и тя като него е доволна и щастлива. Надвеси се над нея, целуна очите й, бузите, красивата усмихната уста.
— И аз те обичам — пошепна в ухото й.
Желанието му пропълзя отново и му се искаше да могат да започнат отначало. Но сега не беше времето. Епадоа със сигурност вървеше по следите им и рано или късно щеше да ги намери.
— Ей, там има едно поточе — пошепна Айла. — Трябва да се измия, а тъкмо ще налея и вода.
— Ще дойда с теб — каза той, отчасти, понеже искаше да е до нея, а и защото смяташе, че е по-безопасно.
Взеха дрехите си и ботушите, после меховете за вода и тръгнаха към доста широкото поточе, покрито с ледена кора. Той потрепери от първия досег със студената вода — миеше се само защото и тя го правеше. Щеше да му е много по-приятно да се намъкне в топлите дрехи, но тя се миеше винаги когато беше възможно — дори и с най-студена вода. Знаеше, че така я е възпитала нейната мащеха от Бивака; но все пак сега с изтръпнали от студа устни Айла призоваваше Майката на езика Мамутои.
Напълниха меховете и си тръгнаха. На връщане Айла се сети за случилото се с Атароа и попита:
— Защо не го направи с Атароа? Така ти накърни гордостта й пред нейния народ.
— Аз също имам гордост. Никой не може да ме накара насила да споделя Дара на Майката. Пък и нищо нямаше да се промени — сигурен съм, че тя през цялото време е търсила начин да ме закачи за мишена. А пък сега… мисля, че трябва ти да си много внимателна. „Нелюбезна и негостоприемна“ — той се засмя, после стана много сериозен. — Тя те мрази! Ще ни убие и двамата, ако има тази възможност.
ГЛАВА 30
Докато се приготвяха за нощуване, и двамата се вслушваха много внимателно във всеки звук. Завързаха конете наблизо, а Айла взе Вълчо до своето място за спане, за да я предупреди, ако усети нещо необичайно. Въпреки това тя спа лошо. Сънищата й бяха кошмарни, и същевременно объркани и накъсани, без никакви ясни послания или предупреждения, освен дето в тях се явяваше вълкът.
Събуди се много рано. Още беше тъмно, но тя се взираше и най-после на фона на прокрадващия се ден започна да различава очертанията на смърчовете с гъсти иглички и дългите, като обсипани с остриета, клони на борове. Ситният сух сняг беше валял цяла нощ и се бе задържал по вечнозелените преплетени храсти, сухата трева, дори по кожите им за завиване, но Айла се чувстваше уютно.
Джондалар спеше до нея и за миг остана неподвижна, за да се наслади на близостта му. Но умът й не спираше да работи. Продължаваше да се тревожи за настъпващия ден и размишляваше какво да приготви за празника. Най-после реши да стане, но когато се измъкна от завивките, усети как ръката му се обвива около кръста й, за да я задържи.
— Трябва ли да ставаш? Толкова отдавна не съм те усещал до себе си. Мразя, когато се отдалечаваш — каза той, като вдишваше аромата й.
Тя се отпусна обратно в топлината му.
— И на мен не ми се става. Студено е и ми се иска да остана в кожите при теб, но трябва да започна да готвя за „празника“ на Атароа, а и да ти направя нещо за закуска. Не си ли гладен?
— Щом ми заговори за храна, и усетих, че мога изям цял кон! — каза той, като гледаше към двата коня.
— Джондалар! — възкликна Айла стреснато.
Усмихна й се.
— Не някой от нашите коне, разбира се. Но напоследък съм ял само това — нямах избор. Ако не бях толкова гладен, не мисля, че бих ял конско месо, но когато няма нищо друго, ядеш, каквото има. И в това няма нищо лошо.
— Знам, но повече не бива да ядеш конско месо. Имаме друга храна.
Постояха сгушени един в друг още малко, после Айла отметна завивката.
— Огънят е изгаснал. Запали го пак, за да мога да сваря чай. Изобщо днес ще ми трябва буен огън и много дърва.
Когато пристигнаха предния ден, тя свари супа от бизонско месо и изсушени корени, с малко семенца от шишарки от един вид бор, но направи повече от обикновено. Колкото и да бе гладен Джондалар, остана им и за закуска. След вечеря Айла извади няколко ябълки, които бе откъснала, докато търсеше Джондалар. Извади семките им и ги свари заедно с няколко изсушени клонки и плодове шипка. Остави течността да изстине през нощта. До сутринта тя се втвърди от естествения пектин, така че сега приличаше на желе с приятни за дъвчене парченца ябълка.