— Къде ще се скрие? Там местността е открита, около селището е голо.
Айла пак премисли.
— Вълчо може да стои, където се криех аз, докато те наблюдавах, Джондалар. До там се стига, като заобиколим по посока на хълма. Има малко дървета и храсти около един малък поток, който отива към селището. Ще го заведа, а ти ме чакай с конете тук. После ще се върнем малко назад и ще заобиколим Бивака, за да пристигнем от друга посока.
Никой не ги беше забелязал да навлизат в полето през рядката гора. Първите хора, които видяха мъж и жена, яздещи всеки на отделен кон, да се поклащат през откритата ливада по посока на селището, имаха чувството, че те просто са изникнали отнякъде. Докато стигнат землянката на Атароа, всички, които имаха тази възможност, излязоха и се скупчиха наоколо да ги гледат. Дори мъжете в кошарата се тълпяха зад оградата и наблюдаваха през процепите й.
Атароа стоеше в своята поза на командваща с ръце на хълбоците и с разкрачени крака. Макар никога да не беше допускала такова нещо, сега се чувстваше изненадана и силно разтревожена от появата им — този път и двамата бяха на коне. В редките случаи, когато някой успееше да й се изплъзне, той бягаше колкото можеше по-бързо и по-далеч. Никой не беше се връщал по своя воля. Каква мощ владеят тези двамата, че се връщат толкова самоуверено? С дълбоко залегналия си страх от възмездие от Великата майка и Нейния свят на духове Атароа се чудеше какво ли означава повторното появяване на загадъчната жена и високия, красив мъж. Постара се думите й да не издадат обзелото я безпокойство.
— И така, решихте да се върнете — каза тя, като гледаше Сармуна за превод.
Джондалар забеляза, че жената-шаман също изглежда изненадана, но усети и нейното облекчение. Преди да преведе думите на Атароа на Зеландони, тя самата се обърна към тях:
— Независимо от това, което тя говори, ви съветвам да не оставате в нейното жилище, сине на Мартона. Моята покана към вас още е в сила — каза и след това продължи с думите на Атароа.
Водачката я изгледа, убедена, че е казала повече неща от необходимото за превода.
— Защо да не се върнем, Атароа? Нали бяхме поканени на празника в наша чест? — отговори Айла. — А и ние донесохме храна, за да се включим в угощението.
След превода тя ловко прехвърли крак и слезе от гърба на Уини. Донесе големия съд и го постави на земята между Атароа и Сармуна. Вдигна капака и вкусният аромат от силната зърнена смес, сготвена заедно с останалите съставки, накара всички с ококорени очи и слюнки в устата да приковат поглед в яденето. Това беше гощавка, която те много рядко си бяха позволявали през последните години, особено през зимата. Дори Атароа вдъхна приятния аромат и каза:
— Като че ли ще има достатъчно за всички.
— Това е само за жените и децата — обясни Айла. После взе по-малкия съд, току-що свален от Джондалар, и го постави до първия. Вдигна капака и обяви: — А този е за мъжете.
Чу се сподавен шепот както иззад оградата, така и откъм жените, които бяха излезли от жилищата си, а Атароа изпадна в ярост.
— Какво искаш да кажеш с това „за мъжете“?
— Естествено, когато водачът на един Бивак обяви празник в чест на гост, това включва всички хора, нали? Предполагах, че ти си водач на целия Бивак и че трябва да донеса достатъчно храна за всички. Нали ти си водач на всички тук?
— Разбира се, че аз съм водачът на целия народ — просъска тя.
— Ако още не сте се приготвили, можем да внесем съдовете вътре, за да не изстинат — каза гостенката, като отново вдигна по-големия съд и се обърна към Сармуна. Джондалар взе другия.
Атароа бързо дойде на себе си и каза:
— Поканих ви в моето жилище.
— О, знам, че си заета с приготовленията — отговори Айла, — а и не бих искала да се натрапваме на водача на този Бивак. По-подходящо ще е за нас да отседнем при Тази, която служи на Майката. — Сармуна преведе и добави от себе си: — По този начин се постъпва винаги.
Айла се обърна и пошепна на Джондалар:
— Тръгни към жилището на Сармуна.
Докато Атароа ги гледаше как вървят със Сармуна, злобна усмивка превърна лицето й, което можеше да бъде красиво, в зловеща, нечовешка пародия. Глупаво постъпиха, че се върнаха, помисли си тя, защото връщането им й предоставяше именно чакания от нея случай: шансът да ги унищожи. Но тя знаеше също, че ще трябва да ги хване неподготвени за защита. Като се сети за това, реши, че е по-добре, дето ги остави да отидат със Сармуна. Нямаше да й пречи. Имаше нужда от време да помисли и да обсъди плана с Епадоа, която още не беше се върнала.