Засега обаче трябваше да даде ход на този празник! Повика една от жените, която имаше малко момиченце и беше нейна любимка. Каза й да предаде на другите жени всяка да приготви по нещо тържествено.
— Направете достатъчно, да има за всички, включително за мъжете.
Жената изглеждаше изненадана, но кимна и бързо се отдалечи.
— Вярвам, че ще изпиете по чаша топъл чай — предложи им Сармуна, след като им показа местата за спане. Очакваше Атароа да влезе всеки момент. Но след като никой не ги обезпокои, докато изпиха чая, тя малко се поотпусна. Колкото повече време минаваше, без гостите да бъдат изведени оттук, толкова по-вероятно беше, че ще останат в нейното жилище.
Но с отпускането им от напрежението, свързано с Атароа, сред тримата около огнището се възцари неловко мълчание. Айла изучаваше жената, която служеше на Майката, като се опитваше да го прави незабелязано. Лицето й беше странно несиметрично, лявата страна беше по-изпъкнала от дясната и тя си помисли, че Сармуна може би изпитва болка, когато дъвче на недоразвитата дясна страна. Жената не правеше нищо, за да скрива тази ненормалност — с нескривано достойнство носеше посребрената си светло-кестенява коса опъната назад и вдигната на кок. По необяснима причина Айла усети симпатия към нея. Забеляза, че Сармуна е неспокойна. Тя непрекъснато гледаше Джондалар, като че искаше да му каже нещо, но й бе трудно да започне, сякаш търсеше деликатен начин да подеме трудна тема. Айла първа наруши неловкото мълчание:
— Джондалар ми каза, че познаваш майка му, Сармуна — чудех се къде си се научила да говориш неговия език толкова добре.
Жената се обърна с учуден поглед към гостенката. „Неговият“ език, помисли тя, а не нейният? Айла почти усети внезапната силна промяна в оценката на жената-шаман за нея, но не отклони погледа си.
— Да, познавах Мартона, както и мъжа, с когото живееше.
Като че искаше да каже още нещо, но замълча. Джондалар изпитваше силно желание да говори за своето семейство и дом, особено с някого, който ги познава.
— Джоконан ли беше водач на Деветата пещера, когато си била там? — попита той.
— Не но не се изненадвам, че после е станал водач.
— Говорят, че Мартона е била почти съводач — както жената-водач при Мамутои, предполагам. Затова, след като умря Джоконан…
— Джоконан е мъртъв? — прекъсна го Сармуна изненадана. После тя успя да си върне спокойствието. — Сигурно на майка ти й е било трудно.
— Да, макар че no-скоро нямаше време да мисли за това или да се отдаде за дълго на скръбта. Всички настояваха да стане водач. Не зная кога е срещнала Даланар, но когато се събра с него, вече беше изкарала седем години като водач на Деветата пещера. Зеландони ми казваха, че е била благословена с мен още преди да се събере с него, така че това е било добър късмет; но две години след като съм се родил, си развалили отношенията и той предпочел да си замине. Не знам какво се е случило, но за тяхната любов и досега се разказват легенди и се пеят песни. Това смущава Майката.
Айла го накара да продължи, защото й беше интересно, но и интересът на Сармуна не беше по-малък.
— Тя се омъжи за втори път и роди още деца, нали? Знам, че си имал брат.
Джондалар продължи, като даваше обяснения за Сармуна.
— Брат ми Тонолан се роди в огнището на Уиломар, също и сестра ми Фолара. Мисля, че за нея този брак беше добър. Мартона бе много щастлива, а и мъжът беше винаги добър с мен. Той много пътуваше, ходеше на търговски мисии вместо майка ми. Понякога ме водеше със себе си. Вземаше и Тонолан, когато порасна достатъчно. Дълго време смятах Уиломар за човек от моето огнище, докато отидох да живея при Даланар и опознах и него по-добре. Още го чувствам близък; но и Даланар също се държеше добре към мен, така че обикнах и него. Та кой не обича Даланар. Той откри кремъчна кариера, срещна Джерика и си направи свой Бивак. Имаха и дъщеря, Джоплая, моя пряка братовчедка.
Айла внезапно проумя, че щом един мъж носи отговорността за създаването на нов живот у една жена, такава, каквато я има, тогава Джондалар нарича Джоплая „братовчедка“, но тя всъщност му е природена сестра, и точно толкова сестра, колкото и Фолара. „Пряка братовчедка“, беше казал той; дали защото смятаха тази връзка за по-пряка, отколкото връзката с децата на сестрата на майката или жените на нейните братя? Докато размишляваше, те разговаряха за майката на Джондалар.
— … После майка ми прехвърли водачеството на Джохаран, макар че той настоя тя да остане при него като съветник — говореше той. — А как стана така, че си се запознала с майка ми?
Сармуна се поколеба за миг, загледана в празното пространство като че там виждаше образи от миналото; после започна: