Айла през равнината

— Чудя се откъде ли са му хрумнали такива идеи? — каза Джондалар.

Озарена от внезапно хрумване, Айла запита:

— Как изглеждаше този Бругер?

— С издялани черти, груб, но както ви казах, чаровен и привлекателен, когато пожелае.

— Има ли много хора от Клана, много плоскоглавци, в тази област? — отново попита младата жена.

— Имаше, но сега вече не са много. Повечето са на запад оттук. Защо?

— Как са настроени към тях Сармунаи? Особено към тези със смесени духове?

— Ами не се смята, че са отвратителни, както е при Зеландони. Някои мъже са си взели жени от плоскоглавците и техните деца се приемат, но не еднакво от двете страни поне доколкото аз съм разбрала.

— Смяташ ли, че Бругер е роден със смесени духове? — попита Айла.

— Защо задаваш всичките тези въпроси?

— Защото мисля, че сигурно е живял, или поне израсъл, при тези, които наричате плоскоглавци.

— Кое те кара да мислиш така? — понита жената-шаман.

— Защото нещата, които разказваш, са типични за Клана.

— Клан?

— Така наричат себе си „плоскоглавците“ — обясни Айла, после продължи да размишлява. — Но щом е можел да бъде и приятен, значи не е живял само с тях. Може би не е бил роден там, а е отишъл при тях по-късно и понеже е бил смесен, може просто да са го търпели или да са го смятали за различен. Съмнявам се дали той изобщо е проумял техните обичаи, най-вероятно е бил външен там; животът му трябва да е бил ужасен.

Сармуна беше изненадана. Чудеше се как Айла, напълно чужда, знаеше толкова много.

— За човек, който не е виждал Бругер, знаеш прекалено много.

— Значи той е бил роден от смесени духове? — попита Джондалар.

— Да. Атароа ми каза това, което знаеше за родословието му. Очевидно майка му е била пълна смесица на духове, получовек, полу плоскоглава. Родена била от напълно чиста майка от плоскоглавците.

„Сигурно е била дете на някой от мъжете от Другите, който я е изнасилил — помисли си Айла, — както момиченцето на Срещата на Клана, което беше обещано на Дърк.“

— Детството й сигурно е било нещастно. Напуснала народа си, когато била вече жена, с един мъж от Пещерата на онзи народ, дето живее на запад оттук.

— Лозадунаи ли? — понита Джондалар.

— Да, мисля, че така се наричат. Както и да е, скоро след като избягала, тя родила момче — Бругер — продължи Сармуна.

— Бругер, но понякога са го наричали Бруг, нали? — прекъсна я Айла.

— Откъде знаеш?

— Бруг може би е било името му в Клана.

— Сигурно мъжът, с когото е избягала майка му, я е биел. Кой знае защо, някои мъже са си такива.

— Жените в Клана се възпитават да приемат това — каза младата жена. — Забранено е на мъжете да се удрят помежду си, но могат да ударят жена, за да я порицаят. Не е казано, че трябва да ги бият, но някои мъже го правят.

Сармуна кимна разбиращо.

— Значи още отначало майката на Бругер е приела за нормално да я бие мъжът, с когото живее, но може би нещата са се влошили. Такива мъже обикновено не престават, а може да е биел и детето. Сигурно това я е накарало най-после да избяга. Така или иначе, тя го взела и напуснала мъжа си, върнала се при своя народ — каза Сармуна.

— Щом за нея е било трудно да расте в Клана, сигурно за сина й е било още по-лошо — нали не е бил с равни части смесени духове — обади се Айла.

— Ако духовете се смесваха така, както ние мислим, той трябва да е имал три части от човек и една част от плоскоглавците — каза жената-шаман.

Внезапно Айла се сети за своя син, Дърк. Брод сигурно е направил труден живота му. Ами ако и той стане като Бругер? Но Дърк е пълна смесица, а освен това при него е Уба, която го обича, и Брун — да го обучава. Брун го прие в Клана, когато беше водач, а Дърк беше бебе. Той ще направи така, че синът й да усвои обичаите на Клана. Ще може да говори, ако има кой да го научи, но у него са и спомените. Ако стане това, с помощта на Брун той ще стане един от Клана.

Сармуна подозрително изгледа загадъчната млада жена и попита:

— Откъде знаеш толкова много за плоскоглавците, Айла?

Въпросът изненада Айла — не беше подготвена за него, както щеше да е готова за отбрана, ако го задаваше Атароа. Не успя да се изплъзне и каза:

— Те ме отгледаха. Моят народ умря при земетресение и те ме приеха.

— Твоето детство сигурно е било по-тежко дори от това на Бругер? — беше коментарът на Сармуна.

— Не. Може би в известен смисъл дори по-леко. Не ме смятаха за деформирано дете на Клана; просто бях различна. Една от Другите — така ни наричат. Не са очаквали от мен каквото и да било. Някои от нещата, които правех, им се струваха толкова странни, че изобщо се чудеха какво да мислят за мен. Сигурна съм само, че ме смятаха за много бавна — винаги ми трябваше много време, за да се сетя за нещо. Но не казвам, че е лесно човек да расте при тях. Трябваше да се науча да говоря по техния начин, да науча традициите им. Много беше трудно да се впиша сред тях, но имах късмет. Иза и Креб, хората, които ме гледаха, ме обичаха и сега знам, че без тях нямаше изобщо да съм жива.