Выбрать главу

Почти всяка нейна дума предизвикваше въпроси у по-възрастната жена, но моментът не беше подходящ да ги задава.

— Хубаво е, че у теб няма смесени духове — каза тя, като погледна многозначително Джондалар — особено щом ще отидеш при Зеландони.

Айла веднага разбра какво има предвид жената. Тя си спомни как Джондалар реагира първия път, когато чу кой я е отгледал, а беше още по-лошо, когато разбра за нейния син със смесени духове.

— Откъде знаеш, че вече не се е запознала с тях? — попита той.

Сармуна помисли над въпроса му. Откъде ли? Усмихна му се:

— Ти каза, че си отиваш у дома, а тя каза „неговия език“, а не „моя“. — Внезапно я осени прозрение. — Езикът! Акцентът! Сетих се къде съм го чувала преди! Такъв акцент имаше Бругер! Не точно колкото теб, Айла, но не говореше родния си език така, както ти говориш езика на Джондалар. Но явно докато е живял с плоскоглавците, е развил този начин на произнасяне. Речта ви звучи някак особено — никога няма да забравя вече.

Айла се чувстваше объркана и притеснена. Беше положила толкова старания да се научи да говори правилно, но никога не беше успяла да се справи със звуците. Обикновено не обръщаше внимание, когато хората го споменаваха, но сега думите на Сармуна я обезпокоиха.

Жената-шаман усети неспокойствието й.

— Съжалявам, Айла. Нямах намерение да те притесня. Говориш Зеландони наистина много добре, може би по-добре и от мен — аз доста съм го забравила. А и не е точно с акцент. Нещо друго е. Сигурна съм, че повечето хора дори не забелязват. Знаеш ли, ти ми даде толкова много обяснения за Бругер, че сега мога по-лесно да разбера Атароа.

— Да разбереш Атароа ли? — попита Джондалар. — И аз искам да разбера как е възможно някой да е толкова жесток.

— Тя не е била толкова лоша. Когато се върнах тук, аз искрено я харесвах и в същото време ми беше жал за нея. Но в известен смисъл тя беше подготвена за Бругер много повече от всяка друга жена.

— Подготвена ли? Много странно го казваш. Подготвена за какво?

— За неговата жестокост. С Атароа са се държали лошо като дете. Никога не е говорила подробно, но знам, че е усещала как собствената й майка я мрази. Някой ми каза, че майка й я е изоставила, или поне така се смята. Просто заминала и не чули нищо повече за нея. После някакъв мъж, чиято жена била починала при раждане заедно с бебето при много подозрителни обстоятелства, взел Атароа. Подозренията се потвърдили, когато се разбрало, че я бие и спи с нея, преди още да е станала жена; но никой друг не искал да поеме отговорността за нея — имало нещо в произхода на майка й, заради което тя била оставена да расте при този жесток мъж и да бъде насилвана от него. Най-после той умрял и хора от Бивака уредили да я съберат с новия им водач.

— Как уредили, без нейно съгласие ли?

— „Насърчавали“ я да се съгласи и я запознали с Бругер. Както ви казах, той можеше да бъде и чаровен, а съм сигурна, че и той я е намерил за привлекателна.

Джондалар кимна. Беше забелязал, че тя вероятно е била дори много привлекателна.

— Струва ми се, че с нетърпение е чакала тази женитба — продължи Сармуна. — Очаквала е това да е възможност за ново начало. А после е разбрала, че мъжът, с когото се е събрала, е по-лош дори от предишния. За Бругер Удоволствията винаги бяха свързани с бой, унижения, дори по-лоши неща. Е, по свой начин той наистина… не смея да кажа, че я обичаше, но мисля, че изпитваше някакво чувство към нея. Просто той беше толкова… извратен. И все пак единствено тя се осмеляваше да му се противопоставя въпреки всичко, което й причиняваше.

Жената замълча, поклати глава, после продължи:

— Бругер беше силен мъж, много силен, и обичаше да наранява хората, особено жените. Всъщност мисля, че му харесваше да причинява болка на жените. Казахте, че плоскоглавците не позволявали на мъж да удря друг мъж, а можели да бият жените. Това може би обяснява някои неща. Но на Бругер му харесваше съпротивата на Атароа. Тя беше доста по-висока от него и доста силна за жена. Харесваше му предизвикателството да преодолява съпротивата й и беше доволен, когато тя се отбраняваше. Това му даваше повод да я наранява, а така се чувстваше по-силен и властен.