Айла потръпна, защото беше изпитала подобно насилие, и прояви разбиране и съчувствие към водачката.
— Той се хвалеше пред другите мъже, а те го насърчаваха, или поне бяха съгласни с него — каза възрастната жена. — Колкото повече тя се отбраняваше, толкова по-лошо ставаше за нея, докато накрая той я накараше да се предаде. После я желаеше. Чудила съм се, ако не му се противопоставяше, дали щеше да му омръзне и да спре да я бие?
Айла си помисли същото. Брод наистина се беше отегчил от нея, когато престана да се съпротивлява.
— Но все пак се съмнявам — продължи Сармуна. — По-нататък, когато тя получи благословията и престана да се бори с него, той не се промени. Тя му беше жена и според неговите разбирания му принадлежеше. Можеше да прави с нея каквото си поиска.
„Никога не съм била жена на Брод — помисли си Айла, — но Брун не му разрешаваше да ме бие — не и след първия път. Макар че това беше негово право, останалите от Клана смятаха, че интересът на Брун към мен е странен. И го накараха да се разколебае в отношението си към мен.“
— Бругер не е спрял да я бие дори когато Атароа е била на път да роди бебето? — учуди се Джондалар.
— Да, макар че изглеждаше доволен, че ще имат дете — отговори жената.
„И аз забременях“ — помисли Айла. Нейният живот и животът на Атароа много си приличаха.
— Атароа дойде при мен да я лекувам — продължаваше Сармуна със затворени очи, като клатеше глава. — Беше ужасно — това, което й беше сторил, не мога да ви го кажа. Контузиите от боя бяха най-малкото.
— А тя защо е търпяла? — попита младият мъж.
— Нямаше къде другаде да отиде. Хората от нейния Бивак й бяха дали да разбере, че не я искат, така че отначало гордостта й пречеше да се върне и да им каже колко е лоша новата й женитба с водача. В известен смисъл знам как се е чувствала. Никой не ме бие, макар че веднъж Бругер се опита, но знаех, че нямам къде да отида, въпреки че имам роднини. Аз бяха Тази, Която Служи на Майката, и не можех да приема, че нещата са станали толкова лоши. Щеше да изглежда, че съм се провалила.
Джондалар кимна. Той също веднъж беше почувствал провала. Погледна към Айла и усети как любовта му към нея го сгрява.
— Атароа мразеше Бругер — продължи Сармуна, — но може би по някакъв особен начин го е обичала. Понякога го предизвикваше нарочно, струва ми се. Чудех се дали го прави, когато премине болката и той я вземе, и ако не да я обича или да й даде Удоволствието, поне я караше да се чувства желана. Може би се е научила да изпитва някакъв перверзен вид Удоволствие от неговата жестокост. Сега не й трябва никакво! Тя получава Удоволствие, като причинява болка на мъжете. Ако я наблюдавате, ще видите възбудата й.
— Почти ми е жал за нея — каза Джондалар.
— Жали я, щом искаш, но не й се доверявай! — каза жената-шаман. — Тя е луда, обладана е от злото. Не знам дали изобщо разбираш. Някога случвало ли ти се е от ярост да обезумееш?
Очите на Джондалар се разшириха. Беше изпитвал такава ярост! Би един мъж, докато той изпадна в безсъзнание, но и тогава не успя да се спре.
— Атароа като че ли винаги е изпълнена с такава ярост. Не винаги го показва — всъщност умее да я прикрива — но мислите и чувствата й са толкова пропити с този зъл гняв, че тя вече не може нито да мисли, нито да чувства като, нормалните хора. Тя вече не е човек!
— Не може да няма някакви човешки чувства у нея — възрази Джондалар.
— Спомняш ли си погребението веднага след твоето идване? — попита го жената-шаман.
— Да, трима младежи. Двама мъже, а за третия не съм сигурен, макар че всички бяха в еднакви дрехи. Спомням си, че се чудех от какво са умрели. Бяха толкова млади!
— Атароа причини смъртта им — каза Сармуна. — А този, за когото не си бил сигурен… Това беше нейното дете!
Чуха звук откъм входа на жилището на Сармуна и се обърнаха.
ГЛАВА 31
Една млада жена стоеше на входа на землянката и ги гледаше с безпокойство. Джондалар забеляза, че е доста млада — почти момиче; а Айла веднага позна, че е в напреднала бременност.
— Какво има Кавоа? — попита Сармуна.
— Епадоа и ловците току-що се върнаха и сега Атароа й се кара.
— Благодаря ти, че ми съобщи — отвърна по-старата и се обърна към гостите си: — Стените на тази землянка са толкова дебели, че почти нищо не се чува през тях. Май ще трябва да излезем.
Те бързо преминаха покрай младата бременна жена, а тя се отдръпна, за да им направи път. Айла се усмихна.
— Няма чака още много? — каза тя на езика на Сармунаите.
Кавоа се усмихна притеснено и сведе поглед.