Айла се зачуди, че изглежда уплашена и нещастна, което е необичайно за една бъдеща майка. Но, продължи да разсъждава тя, повечето жени, които чакат първа рожба, са малко нервни.
Веднага щом се показаха навън, тримата чуха Атароа:
— … ми казвай, че си открила бивака им. Изпусна такава възможност! Не си никаква Жена-Вълк, щом като дори не можеш да преследваш — хулеше я водачката подигравателно.
Епадоа стискаше устни, очите й святкаха от гняв, но не й отвръщаше. Малко по-настрани се бе насъбрала тълпа, но младата жена, облечена във вълчи кожи забеляза, че повечето от тях се бяха обърнали и гледаха в друга посока. Вдигна поглед да види какво бе привлякло вниманието им и се сепна, като съзря високата руса жена, отправила се към тях, а което бе още по-изненадващо — след нея вървеше високият мъж. Не помнеше някой да се бе връщал, след като веднъж се е измъкнал.
— Какво правиш тук? — смутолеви Епадоа.
— Нали ти казах. Изпусна единствената си възможност — присмя й се Атароа. — Те сами се върнаха.
— А защо не трябва да сме тук? — запита Айла. — Нали сме поканени на празненство? — преведе Сармуна.
— Празненството още не е готово. Довечера — грубо ги сряза Атароа и се обърна към главната Жена-Вълк: — Хайде влизай, Епадоа. Искам да поговорим. Обърна гръб на насъбралите се зяпачи и влезе в землянката.
Смръщила вежди, Епадоа се вторачи в Айла. После тръгна след водачката.
Когато тя се махна, Айла малко обезпокоено погледна към ливадата. В края на краищата Епадоа и нейните жени бяха известни като ловци на коне. Почувства облекчение, като видя Уини и Рейсър малко по-нататък от нея, на другия край на склона, покрит с крехка суха трева. Внимателно огледа горичката и гъсталака на хълма зад Бивака с надеждата да види Вълчо, но все пак беше доволна, че той не се мяркаше никъде. Предпочиташе той да не излиза от скривалището, но искаше животното да я види, затова застана на открито и се взря натам.
Гостите и Сармуна тръгнаха обратно към жилището й. Джондалар си спомни нещо, което бе привлякло вниманието му.
— Как успяваше да държиш Бругер настрана? — попита той. — Нали каза, че веднъж се е опитал да те бие като другите жени — как му попречи тогава?
Сармуна се спря и се вгледа изпитателно в младия мъж и жената до него. Айла усети колебанието на жрицата и разбра, че ги преценява, за да реши доколко може да им се довери.
— Той ме покровителстваше, защото съм лечителка. Винаги говореше за мен като за знахарка — отвърна Сармуна, — но преди всичко той се страхуваше от света на духовете.
Тези обяснения подсетиха младата жена за нещо друго и тя рече:
— Знахарите имат изключително положение в Клана, но те са само лечителки. Само Мог-ърите могат да общуват с духовете.
— Да, може би духовете, които са известни на плоскоглавците, но Бругер се страхуваше и от властта на Майката. Според мен той бе осъзнал, че тя знае за вредата, която е нанесъл, и за злото, което разяжда душата му. Мисля, че се страхуваше от възмездието й. Когато му показах, че мога да черпя от Нейната мощ, той престана да ме закача.
— Ти можеш да черпиш от Нейната мощ? Но как? — зачуди се Джондалар.
Сармуна бръкна в пазвата си и извади една фигурка на жена, дълга около десет сантиметра. И двамата бяха виждали подобни предмети, най-често изрязани от слонова кост, кокал или дърво. Джондалар дори беше виждал такива идоли, внимателно и грижливо изсечени от камък с помощта единствено на каменни сечива. Всяка група хора, които бяха срещали — от ловците на мамути на изток до народа на Джондалар на запад — всички с изключение на Клана, изобразяваха Майката по някакъв начин.
Някои от тези фигурки бяха доста груби, други — изящни; едни бяха доста абстрактни, други — съразмерни и точни образи на закръглена зряла жена и само някои от чертите бяха предадени по-обобщено. Повечето изображения подчертаваха пищните форми на майчинството — едра гръд, издут корем, пълни бедра, като същевременно нарочно омаловажаваха други характерни белези. Често ръцете бяха само загатнати или пък краката бяха без ходила, а само заострени отдолу, така че да могат да се забиват в земята. Но при всички фигури липсваха черти на лицето. Те нямаха за цел да представят отделна жена, а естествено нито-един художник не знаеше как точно изглежда Великата Земя Майка. Понякога мястото на лицето просто беше празно, друг път — само загатнато или пък косата бе така сложно оформена, че продължаваше около цялата глава и го покриваше.
Единственото истинско изображение на женско лице, което някога бяха виждали, бе прелестната изящна фигурка на Айла, която Джондалар бе изработил, докато живееха сами в долината. Но понякога той съжаляваше, че се бе поддал на своя порив и бе постъпил така неблагоразумно. Нямаше намерение да прави фигура на Майката. Беше я изрязал, защото се бе влюбил в Айла и искаше да покори нейния дух. Но след като я направи, осъзна, че тя крие огромна сила. Страхуваше се, че може да донесе нещастие на любимата жена, особено ако някой ден попаднеше в ръцете на човек, който иска да добие власт над нея. Той дори не смееше да я унищожи, за да не би дори този акт да й причини зло. Айла обичаше малката женска статуетка, която наподобяваше лицето й, тъй като бе изработена от Джондалар. Никога не се беше замисляла дали може да притежава някаква сила — просто смяташе, че е красива.