И наистина, тези идоли на Майката се харесваха на хората. Но фигурките не пресъздаваха женската красота според някакви мъжки разбирания и критерии. Те представляваха символично изображение на Жената, на нейната способност да твори и заражда живот в собственото си тяло и щедро да го храни от себе си. По аналогия те символизираха Великата Майка Земя, която също твори и поражда живота в Своето тяло и с удивителна щедрост кърми всичките си рожби. Освен това скулпторките бяха черупката, в която се вместваше духът на Великата Майка на Всички — дух, който приемаше най-различни форми.
Но точно тази фигурка на Майката беше уникална, Сармуна подаде мунаи на Джондалар и попита: — Кажи ми от какво е направено това?
Джондалар я повъртя из ръцете си и я разгледа внимателно. Тя беше надарена с пълни провиснали гърди и широк ханш, краката й бяха заострени отдолу, ръцете — загатнати само до лактите и косата й бе леко очертана, но нямаше лице. По големина и форма не се отличаваше много от всички останали, но бе изработена от необикновен материал. Имаше равномерен тъмен цвят. Драсването с нокът не оставяше следа. Не бе направена нито от дърво, нито от кокал, нито от слонова кост или еленов рог. Беше твърда като камък, но гладко изваяна и по нищо не личеше да е дялана. Това не беше нито един от камъните, които Джондалар познаваше.
Погледна учудено Сармуна и призна:
— Никога не съм виждал подобно нещо.
Подаде фигурката на Айла, тя я пое, но щом я докосна, усети, че я побиват тръпки. Май трябваше да си вземе кожената дреха, когато излизаха, каза си тя, макар да бе уверена, че не само студът я бе накарал да потрепери.
— Тази мунаи отначало беше пръст от земята — започна жената.
— Пръст? — учуди се Айла. — Но това тук е камък!
— Да, така е. Аз я превърнах в камък.
— Ти си превърнала пръстта в камък? Но как е възможно това? — попита Джондалар, изпълнен с недоверие.
Жената се усмихна:
— Ако ти кажа, ще повярваш ли в моята сила?
— Ако успееш да ме убедиш.
— Ще ти кажа, но няма да се мъча да те убеждавам. Ти сам трябва да се убедиш. Първо взех твърда суха глина от речния бряг и я счуках на прах. После я смесих с малко вода. — Сармуна се поколеба за миг дали да каже нещо повече за сместа. Реши да не издава всичко засега. — Когато добих нужната гъстота, я оформих. После огънят и горещият въздух я превърнаха в камък — поясни жрицата, като ги наблюдаваше, за да види как ще реагират двамата чужденци — дали ще бъдат впечатлени, или ще се отнесат с пренебрежение; дали ще се усъмнят, или ще повярват.
Джондалар притвори очи и се помъчи да си спомни нещо.
— Ако не се лъжа, един мъж — мисля, че беше от Лозадунаите — ми разказваше нещо за фигури на Майката, направени от кал.
Сармуна се засмя:
— Да, може да се каже, че правим мунаи от кал. А също и животни, когато е необходимо да призовем техните духове. Всякакви видове животни — мечки, лъвове, мамути, носорози, коне — каквито си пожелаем: Но те са от кал само докато ги извайваме. Всяка фигурка от пръстта на земята и вода, дори и след като се втвърди, отново ще се размекне, ако се намокри. Ще стане на кал, а после и на прах. Но щом като бъде съживена от Нейната свещена топлина, тя се променя завинаги. Всичко, което премине през жаркия огън на Майката, става твърдо като камък. Живият дух на пламъка ги прави издръжливи.
Айла почувства вълнението на жената. Това й напомни за радостта на Джондалар, когато отначало измисли и след това започна да усъвършенства копиехвъргача. Сега Сармуна също изживяваше тръпката на откривателството.
— Те са много крехки, дори по-трошливи от кремък — продължи жената. — Самата Майка е показвала как могат да се счупят. Но водата не ги променя. Всеки мунаи, направен от кал, щом като веднъж бъде докоснат от Нейния живителен огън, може да стои навън и в дъжд, и в сняг, дори може да прогизне от вода, но никога няма да се разтопи.