— Ти наистина можеш да контролираш властта на Майката! — възхити се гостенката.
Възрастната жена се подвоуми за миг, после попита:
— Искате ли да видите как става това?
— О, да, разбира се. Ще ми бъде много интересно — отговориха те почти едновременно.
— Тогава елате. Ще ви покажа.
— Мога ли да си взема връхната дреха?
— Естествено — отвърна Сармуна, — всички трябва да си облечем по-топли дрехи, макар че, ако в момента се извършваше Огненият обред, щеше да стане толкова горещо, че няма да ни трябват никакви кожи дори и в такъв студен ден. Всичко е почти готово. Щяхме да накладем огъня и да изпълним церемонията още тази вечер, но това отнема време и е нужно съсредоточаване. Ще почакаме до утре. Тази вечер ще присъстваме на важно празненство.
Тя спря за момент и притвори очи, сякаш се ослушваше или обмисляше нещо, което внезапно й бе хрумнало.
— Да, много важно празненство — повтори тя и погледна Айла право в очите. „Дали знае каква опасност я грози — чудеше се жрицата. — Ако тя е точно онази, за която си мисля, тогава сигурно знае.“
Наведоха глави, за да влязат в дома на жрицата, и свалиха връхните си дрехи. Айла забеляза, че бременната жена си бе отишла. После Сармуна ги отведе до най-отдалечения край на селището при няколко жени, които работеха около една малка постройка, подобна на землянка с наклонен покрив. Жените носеха сух тор, дърва и кости в нея и Айла се сети, че това е материал за огън. Разпозна бременната жена сред групичката и й се усмихна. Кавоа й отвърна със срамежлива усмивка.
Сармуна се приведе и влезе през ниския вход на този градеж, после, като видя, че гостите стоят настрана и не знаят дали е редно да я последват, тя се обърна, кимна им и ги подкани да се приближат. А вътре трепкащите пламъци в огнището ближеха нажежените въглени и затопляха тясното полукръгло преддверие. Отделни купчинки кости, дърва и тор изпълваха почти цялата лява половина. Покрай извитата дясна стена имаше няколко груби лавици от плоски раменни ключици и тазови мамутски кости, подпрени с камъни, по които бяха наредени най-различни дребни предмети.
Приближиха се и с изненада установиха, че това бяха малки статуетки, оформени от мокра глина и оставени да изсъхнат. Няколко от тях бяха на жени — фигурки на Майката, но не всички бяха завършени. Имаха само отличителните женски белези, например долната половина на тялото заедно с краката или гърдите. По други рафтове бяха поставени животни — също недовършени — глави на лъвове и мечки и характерните форми на мамут с високата заоблена глава, гърбиците на врата и полегатите гърбове.
Статуетките, изглежда, бяха правени от различни хора — едни бяха доста грубовати и нескопосани и не показваха голямо художествено майсторство; други пък бяха сложно замислени и добре изработени. Айла и Джондалар не разбираха какво е накарало ваятелите да създадат именно тези форми, но въпреки това усещаха, че всеки е бил вдъхновен от някакво лично чувство или причина.
Срещу входа имаше малък отвор, който водеше към затворено пространство вътре в постройката, издълбано в льосовата пръст на хълма. На Айла й заприлича на земна пещ, от онези, които се вкопават в земята и се загряват с горещи камъни, за да се готви храна, само че тази се отваряше отстрани и освен това никога не бе използвана за готвене. Като погледна вътре, жената забеляза огнище във второто помещение.
От овъглените остатъци в пепелта тя се досети, че за поддържане на огъня използваха кости, а като разгледа по-внимателно, установи, че това бе огнище също като на Мамутоите, само че още по-дълбоко. Айла учудено потърси отдушника, през който се вкарваше въздух. За горенето на кости бе необходим много силен огън, който изискваше въздух. Огнищата на Мамутоите поддържаха огъня от постоянния приток на вятъра отвън, който се вкарваше през прокопани канали и се регулираше от специални капаци. Джондалар разгледа втората стаичка и стигна до същите изводи; цветът и якостта на стените показваха, че дълго време тук бяха горели големи огньове. Досети се, че се предвиждаше малките глинени предмети по лавиците да се обработят по същия начин.
Джондалар беше прав, когато каза, че никога не е виждал такава фигурка на Майката, каквато Сармуна им показа. Тя не бе направена чрез изсичане, дялане или заглаждане. Статуетката, изработена от жената пред него, беше керамична — от изпечена глина, а това бе първият материал, създаден от човешка ръка и разум. Те не се намираха в готварска фурна, а в пещ за глинени предмети.
Но първата пещ не бе измислена с цел да се правят полезни водоустойчиви съдове. Много преди появата на грънчарството малки керамични скулптури са били изпичани, докато станат непромокаеми и твърди. Статуетките по рафтовете приличаха на животни и хора — предимно жени, защото образи на мъже не се правеха. Но те не се възприемаха като действително пресъздаване и рисуване на конкретни жени или други живи същества. Това бяха символи, метафори и трябваше да изразяват нещо повече от онова, което се виждаше на пръв поглед, да внушават аналогии и духовна прилика — те бяха произведения на изкуството; а изкуството предхождаше употребата за полезни цели.