Джондалар посочи мястото, което предстоеше да се загрява и се обърна към жрицата:
— Значи тук гори свещеният огън на Майката? — думите му почти не прозвучаха като въпрос.
Сармуна разбра, че той й вярва, и кимна. Жената бе убедена дори и преди да види тази постройка, но на мъжа му бе необходимо малко повече време.
Айла се зарадва, когато Сармуна ги изведе оттам. Не знаеше дали от жегата в тясното помещение, или от глинените предмети, или от нещо друго, но се бе почувствала доста неспокойна и усещаше, че там вътре може да е опасно.
— Как откри това? — попита Джондалар, като махна с ръка към пещта и грънците.
— Майката ме насочи — отвърна жената.
— Сигурен съм, че е така, но как точно?
Сармуна се засмя на неговата упоритост. Изглеждаше съвсем естествено един син на Мартона да иска да разбере.
— За пръв път идеята ни осени, когато строяхме една землянка. Знаеш ли как ги правим?
— Мисля, че знам. Вашите приличат на жилищата на Мамутоите, а ние помагахме на Талут и останалите да направят едно допълнение на Лъвския Бивак — каза Джондалар. — Те започват от подпорите, за които се използват мамутски кости, а върху тях прикрепят дебел покрив от върбови клонки. Върху него наслагват трева и тръстики. Покриват го с чим и най-отгоре го замазват с рядка каша от речна глина, която става много твърда, когато изсъхне.
— По принцип ние постъпваме по същия начин — каза Сармуна. — Именно когато най-накрая правехме замазката от глина, Майката разкри първата своя тайна. Тъкмо довършвахме последната част, когато започна да се смрачава и се наложи да накладем голям огън. Глинената каша се сгъстяваше и малко от нея случайно падна в огъня, а той беше много силен — използвахме доста кокали за подпалки и го поддържахме почти през цялата нощ. На сутринта Бругер ме накара да почистя огнището и установих, че глината се бе втвърдила. И по-специално намерих едно парче, което наподобяваше лъв.
— Тотемът-закрилник на Айла е лъв. — отбеляза Джондалар.
Жрицата я погледна, после поклати глава сякаш на себе си и продължи:
— Когато открих, че лъвската фигурка не се размеква във вода, реших да се опитам да направя още. Нужни бяха много опити и още напътствия от Майката, докато най-сетне успях да постигна това.
— Защо ни разкриваш своите тайни и ни показваш своята сила? — запита Айла.
Въпросът й бе толкова директен, че свари жената неподготвена, но после се усмихна:
— Не си въобразявайте, че ви казвам всичките си тайни. Само ви показвам онова, което е, очевидно. Бругер също мислеше, че знае моите тайни, но той скоро получи добър урок.
— Сигурна съм, че Бругер е подразбирал нещо за опитите ти — предположи младата, жена. — Човек не може да накладе голям огън, без да разберат всички. Как успяваше да опазиш тайните си от него?
— Отначало изобщо не се интересуваше какво правя, щом като сама си осигурявах гориво. Чак когато видя крайния резултат, реши, че и той сам може да прави фигурки, но не знаеше всичко, което Майката ми бе разкрила — в усмивката на Тази, която служеше се четеше отмъстителност и тържество. — Майката отхвърли неговите усилия много яростно. Фигурките на Бругер се пукаха шумно и се пръскаха на хиляди парченца, когато се опитваше да ги пече. Великата Майка ги мяташе с такава бързина, че те дори нараняваха хората наоколо. Оттогава Бругер започна да се плаши от моята сила и вече не се опитваше да упражнява власт над мен.
Айла можеше да си представи какво е било да стоиш в тясното преддверие и около теб с огромна скорост да хвърчат нажежени парчета глина.
— Но това все още не обяснява защо ти ни казваш толкова много за своята мощ. Възможно е някой друг, който разбира нрава на Майката, да научи твоите тайни.
Сармуна поклати глава, бе очаквала това от жената и затова бе решила, че в случая, ще е най-добре да бъде напълно откровена.
— Разбира се, ти си права. Аз наистина имам причина. Нужна ми е вашата помощ. Чрез тази магия Майката ми даде огромна власт дори и над Атароа. Тя се страхува от моето магьосничество, но е хитра и от нея всичко може да се очаква. Някой ден тя ще преодолее страха си, сигурна съм в това. И тогава ще ме убие — жената погледна Джондалар. — Моята смърт не е чак толкова важна, освен за мен самата. Повече се страхувам за останалите от моя народ, за целия този Бивак. Когато ми разказахте за Мартона, как е прехвърлила управлението в ръцете на своя син, осъзнах колко се е влошило положението. Знам, че Атароа никога няма доброволно да предаде властта на другиго, а докато тя си отиде, страхувам се, че няма да е останало нищо от Бивака.