— Откъде си толкова сигурна? Щом като всичко може да се очаква от нея, не е ли възможно някой ден просто да й омръзне цялата тази работа? — попита младият мъж.
— Сигурна съм, защото тя вече уби един човек, на когото можеше да предаде водачеството. И това бе собственото й дете.
— Тя е убила детето си?! — ужаси се той. — Когато казваше, че Атароа е причинила смъртта на трима младежи, предположих, че това е станало случайно.
— Не беше нещастен случай. Атароа ги отрови, макар и да не си признава.
— Отровила детето си! Как е възможно някой да погуби детето си? — чудеше се Джондалар. — И защо?
— Защо ли? Защото бе направил заговор, за да помогне на една приятелка, Кавоа — младата жена, която срещнахте. Тя бе влюбена в един мъж и замисляше да избяга с него. Брат й също се опитваше да им помогне. И четиримата бяха заловени. Атароа пощади Кавоа само защото беше бременна, но заплаши, че ако бебето е момче, ще убие и двамата.
— Нищо чудно, че Кавоа изглежда толкова изплашена и нещастна — отбеляза Айла.
— От мен също трябва да се търси отговорност — призна Сармуна, а кръвта се отдръпна от лицето й, като изрече тези думи.
— Ти! Какво си имала ти против тези млади хора?
— Не съм имала нищо против. Детето на Атароа беше мой помощник, беше ми почти като родна рожба. Съчувствам на Кавоа, мъчно ми е за нея, но аз се смятам толкова отговорна за смъртта им, сякаш лично съм дала отровата. Ако не бях аз, Атароа никога нямаше да узнае откъде да я вземе и как да я използва.
И двамата забелязаха, че жената бе разстроена, въпреки че успяваше да се владее.
— Да убие детето си! — клатеше глава Айла, сякаш да пропъди самата мисъл за подобно деяние. Стоеше поразена от ужас. — Как е могла?
— Не знам. Ще ви кажа само онова, което знам, но то е дълга история. Хайде да се върнем в моето жилище — предложи Сармуна и се озърна. Не искаше да разговарят повече за Атароа на такова публично място.
Айла и Джондалар я последваха в землянката й, свалиха връхните си дрехи и застанаха край огъня, докато Сармуна прибави още малко дърва и кокали в огнището и постави готварските камъни, за да направи чай. Когато се настаниха със сгряващата билкова отвара, възрастната жена заговори:
— Трудно е да се каже как започна всичко. Може би от първите недоразумения между Атароа и Бругер, но нещата не спряха дотам. Дори когато тя беше в напреднала бременност, той продължи да я бие. Като започнаха родилните й мъки, той не изпрати да ме повикат. Разбрах за това чак когато я чух да вика от болка. Отидох при нея, но Бругер отказа да ме пусне да се грижа за нея, докато роди, а раждането не беше леко. Но не ми позволи да й дам нещо, за да облекча болките. Сигурна съм, че искаше да я гледа как страда. По всяка вероятност бебето се бе родило с някакъв недъг. Предполагам, че причина за това беше непрекъснатият побой, който й нанасяше и макар че при раждането това не бе съвсем очевидно, скоро стана ясно, че гръбнакът на детето е изкривен и много слаб. Изобщо не ми разрешиха да го прегледам, така че не съм съвсем сигурна дали не е имало и някакви други проблеми — обясни Сармуна.
— Детето момче ли беше или момиче? — попита Джондалар, защото това не беше изяснено.
— Не знам.
— Нищо не разбирам. Как може да не знаеш? — учуди се Айла.
— Никой не знаеше освен Бругер и Атароа и по някаква причина те запазиха това в тайна. Дори когато беше съвсем малко, не му разрешаваха да се показва пред хората без дрехи както повечето бебета и дечица и му избраха име, което не беше нито мъжко, нито женско. Казваше се Омел.
— А то, никога ли не се издаде? — продължи да пита Айла.
— Не. Омел също пазеше тайната. Според мен Бругер ги бе заплашил с ужасни последствия и за двамата, ако някога се разкриеше пола му.
— И все пак сигурно е имало нещо, което да подскаже дали е момче или момиче, особено след като е поотраснало. Погребаното тяло, като че ли беше на възрастен човек — каза Джондалар.
— Омел не се бръснеше, но може да е бил момче, закъсняло в развитието си, а трудно можеше да се каже дали имаше развити гърди, защото носеше широки дрехи, които прикриваха формите. Вярно е, че израсна доста висок за една жена независимо от кривия гръбнак, но беше твърде слаб. Може и да е било заради недъга, но и самата Атароа е доста висока. И освен това притежаваше една изтънченост, която почти не се среща при мъжете.