— А ти как го възприемаше? Нямаше ли някакво определено отношение, докато то растеше?
„Жената е проницателна“ — помисли си Сармуна и кимна:
— Със сърцето си аз винаги съм Приемала Омел като момиче, но може би това е било моето желание. Бругер искаше хората да мислят за детето като за момче.
— Може би си права за Бругер. В Клана всеки мъж иска стопанката му да има синове. Той се смята за непълноценен мъж, ако тя няма поне един. Това значи, че неговият тотемен дух е слаб. Ако детето е било женско, Бругер може да се е опитвал да скрие факта, че неговата стопанка му е родила момиче — обясни Айла, после замълча и се замисли за нещо друго. — Но уродливите деца обикновено се отнемат от майката и се изоставят на произвола на съдбата. Така че ако бебето е било уродливо и особено ако е било момче, неспособно да изучи необходимите за един мъж ловни умения, може Бругер да е искал да укрие този факт.
— Не е лесно да се изтълкуват неговите подбуди, но каквито и да са те, Атароа беше съгласна с него.
— А как умря Омел? И другите двама младежи? — попита Джондалар.
— Това е една доста странна и заплетена история — отвърна възрастната жена, тъй като не искаше да я принуждават да избързва с отговорите си. — Независимо от всички проблеми и цялата тази потайност детето стана любимецът на Бругер. Омел бе единственото същество, което той никога не удряше или нараняваше по никакъв начин. Радвах се, че е така, но ми беше чудно защо го прави.
— Дали не е подозирал, че той е причинил недъзите на детето, тъй като е биел Атароа толкова често преди раждането? Може така да е искал да компенсира прегрешенията си.
— Възможно е, но Бругер хвърли цялата вина върху Атароа. Често й казваше, че е непълноценна жена, която не може да роди едно съвършено бебе. После се разгневяваше и започваше да я бие. Но тези побоища вече не бяха встъпление към Удоволствията с неговата стопанка. Сега той само я унижаваше и показваше привързаност към детето. Омел започна да се отнася към Атароа по същия начин, тя все повече се отчуждаваше от тях, започна да ревнува собственото си дете заради любовта, която Бругер показваше към него, а още повече заради любовта, която Омел изпитваше към баща си.
— Трябва да й е било много тежко да понесе всичко това — рече Айла.
— Така е, Бругер бе открил нов начин да я тормози, но тя не бе единствената, която страда заради него — продължи Сармуна. — С течение на времето Бругер и останалите мъже започнаха да се отнасят все по-зле и по-зле с всички жени. Ако някой мъж се опиташе да му се противопостави, също го биеха или го изпъждаха. Накрая след един жесток побой, при който й счупи ръката и няколко ребра от ритането и скачането върху нея, тя му се противопостави. Атароа се закле, че ще го убие, и ме помоли да й дам нещо, с което да го извърши.
— А ти даде ли й? — не можа да сдържи любопитството си Джондалар.
— Тази, която служи на Майката научава много тайни, Джондалар. Често това са опасни тайни, особено ако е учила при Зеландонии. Но онези, които биват допуснати в Майчинството трябва да се закълнат чрез Свещените пещери и Старите легенди, че тези тайни няма да се използват неправилно. Човекът, Който Служи на Майката се отказва от име и самоличност и приема името и самоличността на своя народ, тя става връзката между Великата Земя Майка и Нейните деца и средство, с което Децата на земята общуват със Света на духовете. Следователно да служиш на Майката означава да служиш и на децата й.
— Разбирам — каза младият мъж.
— Но може би не разбираш, че хората слагат отпечатък върху духа на Тази, която служи. Необходимостта да се грижи за тяхното благоденствие става толкова силна, че само нуждите на Майката остават над нея. Често това е въпрос само на направляване. Обикновено непряко, а просто насочване в правилна посока. Тази, която служи на Майката се превръща във водач към разбирането и откриването на смисъла на непознатото. Част от обучението се състои в придобиването на знания, които да позволят на Тази да тълкува знаците, виденията, сънищата, изпращани на Нейните деца. Има средства, които помагат, и начини да се търси напътствие от света на духовете, но в края на краищата всичко се свежда до собствената преценка на Тази. Дълго се борих с мисълта как най-добре да Служа, но се страхувам, че върху моята преценка тегнеше сянката на собствената ми мъка и гняв. Върнах се тук, обзета от омраза към мъжете, и като наблюдавах Бругер, се научих да ги ненавиждам още повече.