— Каза, че си се чувствала отговорна за смъртта на тримата младежи. Ти предаде ли й някакви знания за отровите? — попита Джондалар, който не можеше да слуша повече.
— Аз учих Атароа на много неща, сине на Мартона, но тя не се обучаваше, за да стане Тази, която служи. Тя обаче е много схватлива и способна да възприеме повече от предвиденото… Но и аз знаех това — тук Сармуна замълча.
Не бе в състояние да признае такова тежко прегрешение и да го изрече направо, затова ги остави сами да си вадят заключение. Почака докато видя, че Джондалар бърчи чело загрижено, а Айла клати глава с разбиране.
— Във всеки случай в началото аз наистина помогнах на Атароа да наложи властта си над мъжете — може би самата аз желаех власт над тях. В действителност направих дори нещо повече. Подтиквах я и я насърчавах, убеждавах я, че Великата Земя Майка иска жените да ръководят и й помогнах да убеди в това повечето от жените. Не беше трудно, след като Бругер и другите мъже се бяха отнасяли по такъв начин. Дадох й нещо да приспи мъжете и й заръчах да го постави в любимото им питие — ферментирала отвара от брезова беловина.
— Мамутоите правят подобна напитка — отбеляза Джондалар, който слушаше изумен.
— Докато мъжете спяха, жените ги вързаха. Това много им хареса. Беше нещо като игра, начин да си го върнат. Но Бругер повече не се събуди. Атароа се опита да намекне, че той е бил по-податлив на сънотворната течност, но съм сигурна, че е сложила, и още нещо в питието му. Казваше, че иска да го убие, и аз наистина й вярвах. Сега тя почти си призна, но каквато и да е истината, аз я наведох на мисълта, че жените ще са по-добре, ако мъжете се махнат. Аз я убедих, че ако няма мъже, духовете на жените ще се сливат помежду си, за да създават нов живот, и тогава ще се раждат само момиченца.
— Наистина ли мислиш така? — намръщи се Джондалар.
— Смятам, че аз самата си внуших тази мисъл, и започнах да си вярвам. Всъщност не съм казала подобно нещо — не исках да разгневявам Майката, но аз накарах Атароа да започне да разсъждава по този начин. Според нея бременността на няколко жени беше доказателство.
— Но тя не е права — изрече Айла.
— Разбира се, че не е, а аз трябваше да съм по-прозорлива. Майката не можеше да бъде заблудена с моите хитрости. Дълбоко в сърцето си вярвам, че мъжете съществуват, защото Майката е решила така. Ако не желаеше да има мъже, тя нямаше да ги създава. Техните духове са необходими. Но ако мъжете са слаби, духовете им няма да са достатъчно силни, за да може Майката да ги използва. Ето, затова се раждаха толкова малко деца — тя се усмихна на Джондалар. — Ти си такъв силен млад мъж, че не бих се учудила, ако Тя вече е използвала твоя дух.
— Ако мъжете бъдат освободени, ще видиш, че те са достатъчно силни, за да накарат жените да заченат и без помощта на Джондалар — прекъсна я Айла.
Високият рус мъж я погледна и се ухили.
— Все пак бих помогнал с най-голяма радост — каза той, защото знаеше много добре за какво намеква тя, макар и да не бе напълно сигурен дали споделя нейното мнение.
— Може би ще трябва помощ — продължи младата жена. — Аз само казах, че според мен не е необходимо.
Изведнъж Джондалар доби сериозен вид. Сети се, че който и от тях да бе прав, той нямаше никаква причина да вярва, че е способен да създава деца.
Сармуна погледна и двамата — разбираше, че говорят за нещо, в което не бе посветена. Почака малко, но те мълчаха, затова тя продължи:
— Аз й помагах и я насърчавах, но нямах представа, че когато Атароа стане водачка, положението ще се влоши. Всъщност малко след като Бругер умря, нещата се подобриха… поне за жените, но не и за мъжете, не и за Омел. Братът на Кавоа разбра; той беше много близък приятел на Омел. Това дете бе единственото същество, което скърбеше за него.
— Това е напълно разбираемо при тези обстоятелства — вметна Джондалар.
— Но Атароа не смяташе така. Детето бе сигурно, че тя е причинила смъртта на Бругер, много се ядоса и я предизвика, за което си изяде боя. Атароа веднъж ми каза, че само е искала да го накара да разбере какво е направил баща му на нея и на другите жени. Не е споделяла с мен, но предполагам, тя смяташе или се надяваше, че щом Бругер бъде премахнат, синът й ще насочи любовта си към нея.
— С бой едва ли ще накараш някого да те заобича — обади се Айла.
— Права си — съгласи се възрастната жена. — Омел не беше бит до този момент и след това намрази Атароа още повече. Те бяха майка и дете, но като че ли не можеха да се понасят. Ето тогава предложих да го взема за свой помощник.
Сармуна спря, вдигна чашата си да отпие, видя, че е празна, и пак я остави.