— Атароа, изглежда, бе доволна, че Омел вече не е в нейното жилище. Сега си мисля за всичко, което се случи, и разбирам, че тя просто изливаше яда си върху мъжете. Всъщност, откогато Омел напусна дома й, Атароа започна да става все по-лоша. Беше станала по-жестока от самия Бругер. Трябваше да забележа това по-рано. Вместо да ги разделям и настройвам един срещу друг, трябваше да намеря начин да ги помиря. Какво ще прави сега, когато Омел го няма? Убит от собствената й ръка!
Жената се загледа в трептящия горещ въздух над огъня, сякаш забелязваше нещо невидимо за всички останали.
— О, Велика Майко! Била съм сляпа! — извика тя изведнъж. — Тя осакати Ардобан и го тикна в затвора, а знам, че обичаше това момче. И освен това уби Омел и другите.
— Осакатила го? — прекъсна я Айла. — Онези деца в затвора? И това е извършено нарочно?
— Да, за да направят момчетата хилави и плашливи — поклати глава Сармуна. — Атароа съвсем е загубила ума си. Страхувам се за всички нас — изведнъж тя избухна в плач и закри лице с ръцете си. — Как ли ще свърши всичко това? Цялата тази мъка и страданията, които причиних!
— Не си виновна само ти, Сармуна — започна да я успокоява младата жена. — Може да си позволила, дори да си насърчила тези деяния, но не поемай всичко върху себе си. Злото е у Атароа и може би също така у онези, които са се отнасяли зле с нея. Жестокостта поражда жестокост, болката създава болка, неправдата носи нови неправди.
— А колко от младите, на които е навредила, ще го предадат на следващото поколение? — проплака Сармуна. После започна да се люлее напред-назад и да се вайка. — Кое от момчетата зад онази ограда е осъдила да продължи ужасната й власт? И кое от момичетата, които я гледат с възхищение, ще иска да бъде като нея? Като гледам Джондалар, си спомням за моето обучение. Именно аз не трябваше да позволявам да се случат тези неща. Ето затова съм отговорна. О, Майко! Какво направих!
— Въпросът не е какво си направила, а какво можеш да направиш сега — успокои я Айла.
— Трябва да им помогна. Трябва да намеря начин, но как?
— Твърде късно е да помогнеш на Атароа, но тя трябва да бъде спряна. Първо трябва да освободим мъжете и децата, после ще мислим как да им помагаме.
Сармуна погледна младата жена, която в този момент изглеждаше толкова уверена и могъща, че се зачуди коя ли в действителност бе тя. Тази, която служи на Майката бе принудена да осъзнае причиненото от нея зло и да разбере, че бе злоупотребила с властта си. Страхуваше се за собствения си дух, но и за оцеляването на Бивака.
В стаята настъпи тишина. Младата жена стана и взе съда за запарване на чай.
— Позволи ми този път аз да приготвя чая. Имам много хубава смес от билки — предложи тя.
Сармуна кимна, а Айла се пресегна за лечебната торба от видрова кожа.
— Мислил съм за двамата осакатени младежи — каза Джондалар. — Дори и ако не се научат отново да ходят добре, те биха могли да станат майстори каменари или нещо подобно, ако има кой да ги обучи. Предполагам, че измежду Сармунаите все ще се намери учител. Можете да намерите някой желаещ на вашия Летен Събор.
— Ние вече не ходим на Летните Събори с другите Сармунаи — отвърна тя.
— Защо?
— Атароа на иска — глухо изрече Сармуна. — Другите никога не са се държали кой знае колко любезно с нея, та нали хората от собствения й Бивак едва я търпят. Откакто стана водачка, не желае да има нищо общо с когото и да било. Малко след като пое властта, няколко Бивака изпроводиха пратеници да ни поканят да се присъединим към тях. Отнякъде бяха чули, че имаме много жени без стопани. Атароа ги наруга, изгони ги и само за няколко години всички вече се бяха отчуждили. Сега никой не ни навестява — ни роднини, ни приятели. Всички ни отбягват.
— Да те вържат на стълба като мишена е голямо оскърбление — отбеляза Джондалар.
— Нали ви казах, че тя става все no-лоша. Вие не сте първите. И преди е постъпвала така — оплака се жената. — Преди няколко години оттук мина един мъж и се отби при нас. Като видя толкова много сами жени, той започна да се държи нагло и да ни гледа отвисоко. Въобрази си, че не само ще е добре дошъл, но дори ще е много търсен. Атароа си поигра с него, така както лъв си играе с плячката. После го уби. И толкова много й хареса тази игра, че започна да задържа при нас всички посетители. Харесваше й да прави живота им нещастен, да им дава обещания и да ги измъчва, преди да се отърве от тях. И за теб, Джондалар, бе намислила същото.
Айла потрепера. После добави още малко успокоителни билки към чая на Сармуна и рече:
— Правилно казваше, че тя не е човек. Мог-ър понякога ни разправяше за зли духове, но аз винаги си мислех, че това са само легенди, историйки, с които да плашат децата, за да бъдат послушни и всички да се разтреперват от страх. Но Атароа не е приказка. Тя е зла жена.