— Така е. А когато няма гости, тя се забавлява с мъжете от затвора — продължи Сармуна, сякаш не можеше да се спре, след като веднъж се бе отприщило насъбраното в душата й. — Първо се зае с по-силните, с водачите или с онези, които се бунтуваха. Отсега нататък ще има все по-малко и по-малко мъже, а онези, които остават, губят желанието си за борба. Тя ги държи полугладни, изложени на студа и лошото време. Затваря ги в клетки или ги връзва. Дори не могат да се почистят и измият. Много от тях се споминаха от студа и от тежките условия. Пък не се раждат много деца, та да ги заменят. Мъжете умират и Бивакът ще загине. Всички се изненадахме, когато Кавоа забременя.
— Сигурно тайничко е ходила при някой от мъжете в затвора — предположи Айла. — Може да е онзи, в когото е била влюбена. Не се съмнявам, че това ти е известно.
Сармуна наистина знаеше, но се чудеше как жената бе разбрала.
— Вярно е, някои жени се промъкват незабелязано, за да видят мъжете и понякога им носят храна. Джондалар сигурно ти е казал.
— Не, не съм й казвал, но не разбирам защо жените позволяват мъжете да бъдат държани там.
— Те се страхуват от Атароа. Няколко я следват с готовност, но повечето биха предпочели мъжете да се върнат при тях. А сега тя заплашва, че ще осакати синовете им.
— Кажи на жените, че ако мъжете не бъдат освободени, тогава няма да се раждат повече деца — каза Айла с такъв тон, че тръпки побиха и Джондалар, и Сармуна. Те се обърнаха и я загледаха. Той разпозна онова особено хладно изражение, онзи малко безпристрастен поглед, който тя придобиваше, когато съзнанието й бе заето с грижи около някой болен или ранен, но в този случай забеляза и нещо повече от желанието й да помогне. По лицето й беше изписана ледена непреклонност и гняв, които не бе виждал досега.
Възрастната жена обаче я гледаше с друго око и възприемаше думите й като предсказание или присъда.
Когато Айла сервира чая, всички седнаха мълчаливо, дълбоко развълнувани. Изведнъж младата жена почувства остра нужда да излезе навън и да подиша свежия хладен въздух. Искаше й се да нагледа и животните, но докато наблюдаваше безмълвно Сармуна, реши, че това не бе най-подходящият момент да я изостави. Разбираше, че е съсипана и й трябва нещо смислено, за което да се вкопчи.
Джондалар пък се замисли за мъжете. Без съмнение те знаеха, че той се е върнал, но не е затворен при тях. Щеше му се да поговори с Ебулан и Самодун, да вдъхне увереност на Добан, но и самият той имаше нужда от повече увереност. Намираха се в опасно положение, а още нищо не бяха предприели, само разговаряха. Мъжът бе раздвоен — искаше му се да се махне оттук колкото може по-бързо, но повече желаеше да остане и да помогне. Ако ще правят нещо, трябва да го направят no-скоро. Не може просто така да седи и да бездейства. Накрая, съвсем отчаян, той въздъхна:
— Искам да направя нещо за мъжете от затвора. Как да им помогна?
— Но, Джондалар, ти вече им помогна — отвърна възрастната жена, като чувстваше, че самата тя трябва да си изготви някакъв план за действие. — Когато й отказа, ти им вдъхна смелост, но само това едва ли ще е достатъчно. И друг път се е случвало мъже да й се противопоставят за известно време, но сега за пръв път някой си отива и което е по-важно, после се връща. Атароа бе унизена, а това дава надежди на другите.
— Само голата надежда обаче няма да ги извади оттам.
— Няма. А пък Атароа няма да ги пусне доброволно. Тя прави всичко възможно нито един мъж да не си тръгне жив оттук, макар че няколко успяха да избягат. А пък жени много рядко предприемат Пътувания. Ти си първата, която минава по тия места, Айла.
— Тя би ли убила жена? — попита Джондалар и несъзнателно се приближи към своята любима, сякаш, за да я защити.
— За нея е по-трудно да оправдае убийството на жена, или дори хвърлянето й в затвора. Всъщност много от жените са задържани тук против волята им, въпреки че около тях няма огради. Но тя заплашва близките им и те са принудени да останат заради любовта към синовете или стопаните си. Ето защо твоят живот е в опасност — заяви Сармуна, загледана право в Айла. — Теб нищо не те свързва с това място. Тя няма власт над теб, а ако успее да те убие, после ще й бъде по-лесно да убива други жени. Говоря ти всичко това не само за да те предупредя, а заради опасността, която грози целия Бивак. И двамата все още можете да избягате и точно така трябва да постъпите.
— Не, не мога да си тръгна — каза Айла. — Как да изоставя онези деца? Или мъжете? И жените ще имат нужда от помощ. Бругер те е наричал лечителка, Сармуна. Не знам дали разбираш какво значи това, но аз съм лечителка на Клана.