— Ти си лечителка? Трябваше да се досетя — възкликна Сармуна. Не беше съвсем сигурна какво значи това, но откакто я бе обявил за такава, Бругер бе започнал да се отнася с голямо уважение към нея и затова тя придаваше огромно значение на този пост.
— Затова не мога да си тръгна — каза младата жена. — Не е въпрос на мой личен избор — просто, една лечителка трябва да постъпва по този начин. Това е нейната същност. То е вътре в нея. Частица от моя дух е вече в отвъдния свят — тя докосна амулета на врата си, — той е даден в замяна на духовните задължения към всички хора, които се нуждаят от моята помощ. Трудно е да се обясни, но не мога да позволя Атароа да продължи да ги измъчва. А и след освобождаването им от затвора този Бивак ще има нужда от помощ. Трябва да остана, докато е необходимо.
Сармуна кимна разбиращо. Не беше лесно тези чувства да се изкажат с думи. Интересът на Айла към лекуване и страстната й потребност да помага за нея бяха равни на собственото й усещане, че е призвана да Служи на Майката. Тя откриваше себе си в младата жена.
— Ще останем, колкото можем — поправи я Джондалар, като си спомни, че тази зима все още им предстоеше преминаването на ледника. — Въпросът е как да убедим Атароа да освободи мъжете.
— Тя се страхува от теб, Айла — каза жрицата, — както и повечето от Вълчите жени, струва ми се. А онези, които не се плашат, се отнасят със страхопочитание към теб. Сармунаите са ловци на коне. Преследваме и други животни, дори и мамути, но познаваме предимно конете. На север има една скала и натам в продължение на много поколения сме гонили коне. Не можеш да отречеш, че твоята власт над конете е могъща магия — толкова могъща, че е трудно да се повярва дори и да се види със собствените очи.
— Няма нищо загадъчно в това. Отгледала съм кобилата от малко конче. Живеех сама и тя ми беше единственият другар. Уини прави каквото й наредя, защото и тя го иска, защото сме приятелки — опита се да обясни Айла.
Тя произнесе името като леко цвилене на кон. Пътуваше сама с Джондалар и конете от доста време и отново се бе върнала към навика си да изрича името на Уини както преди. Цвиленето от устата на жената стресна Сармуна. Самата мисъл, че човек може да се сприятели с кон, бе напълно неразбираема за нея. Какво от това, че жената твърдеше, че няма никаква магия в цялата работа — тя току-що й доказа, че има.
— Възможно е — каза жената, но си помисли: „Колкото и да се опитваш да опростиш нещата, не можеш да накараш хората да не се питат коя си и защо си дошла тук“, след което продължи: — хората искат да вярват и да се надяват, че си дошла, за да им помогнеш. Те се страхуват от Атароа, но смятам, че ако вие с Джондалар ги подкрепите, те може би ще са готови да се опълчат срещу нея и да я накарат да освободи мъжете. Може и да й се противопоставят и да не й позволят повече да ги заплашва.
Айла отново почувства силна нужда да излезе от жилището, което сега й се струваше по-неудобно.
— След всичкия този чай искам да пусна вода — каза тя и стана. — Би ли ми обяснила къде да отида, Сармуна? — Изслуша указанията й и добави: — Трябва да се погрижим за конете, докато сме навън, да се уверим, че са добре. Може ли да оставя тези купи тук за малко? — беше вдигнала един капак и проверяваше какво има вътре. — Бързо изстива. Жалко, че не може да се сервира горещо. Щеше да е по-хубаво.
— Разбира се, остави ги — отвърна Сармуна и като наблюдаваше двамата чужденци, докато излязат, вдигна чашата и допи чая си.
Може би Айла не бе превъплъщение на Великата Майка, а Джондалар действително бе син на Мартона, но мисълта, че някой ден Майката ще потърси възмездие, бе тежала дълго време върху Тази, която й служеше. В края на краищата тя беше Сармуна. Беше се отказала от своята индивидуалност и в замяна на това бе получила силата на света на духовете. Бе отговорна за този Бивак, за всичките му хора — мъже и жени. На нея бе възложена грижата за духовната същност на Бивака и децата на Майката зависеха от нея. Преценявайки през очите на страничните наблюдатели — на мъжа, който я бе накарал да си припомни своето призвание, и на жената с необичайните способности — Сармуна разбра, че бе изменила на своя народ. Оставаше й единствено надеждата, че все още е възможно да изкупи греха си, като помогне на Бивака да възвърне нормалния си начин на живот.
ГЛАВА 32
Сармуна излезе от жилището си и загледа двамата посетители как се отдалечават към края на Бивака. Видя, че Атароа и Епадоа, които стояха пред землянката на водачката, също ги наблюдават. Жрицата тъкмо се канеше да влезе обратно вътре, когато забеляза, че Айла изведнъж промени посоката и се отправи към кошарата. Водачката и главната Вълча Жена я също видяха и двете бързо се отправиха към русата жена, за да я пресрещнат. Стигнаха до заграденото място почти едновременно. По-възрастната пристигна миг по-късно.