През пролуките Айла се вгледа в очите и лицата на хората, които безмълвно наблюдаваха от другата страна на яките колове. Те представляваха жалка гледка — мръсни и чорлави, облечени в дрипави кожи. Но още по-лоша бе ужасната смрад, която се разнасяше. Това не бе просто зловоние — за чувствителния нос на лечителката тази миризма бе показателна. Нормалният мирис на здраво човешко тяло не я притесняваше, дори и на известно количество пот и изпражнения не бе чак толкова неприятно, но тук миришеше на болест. Ужасният дъх на глад, отвратителната мръсотия от изпражнения в резултат на стомашни заболявания и треска, противната воня на гной от възпалени, забрали рани и дори на гнило от гангрени в напреднал стадий — всичко това я душеше и вбесяваше.
Епадоа пристъпи пред младата жена и се опита да закрие гледката от очите й. Но тя вече бе видяла достатъчно, обърна се и се изправи лице в лице срещу Атароа.
— Защо държите тези хора зад ограда като животни в клетка?
Като чуха превода на тези думи, мъжете ахнаха от изненада, затаиха дъх и зачакаха реакцията на своята водачка. Никой досега не се бе осмелявал да й зададе подобен въпрос.
Атароа погледна яростно чужденката, а тя й отвърна със същия гневен, но смел поглед. Двете жени бяха почти еднакви на ръст — тъмнокосата бе съвсем малко по-висока. Бяха физически силни, но водачката бе по-набита, докато Айла имаше здрави мускули вследствие на ежедневната работа. Водачката бе малко по-възрастна. Личеше си, че е по-опитна и хитра и че от нея може да се очаква абсолютно всичко, но гостенката бе изкусен преследвач и ловец — веднага забелязваше всяка подробност, правеше си изводи и умееше бързо да взима решения и да реагира според ситуацията.
Изведнъж Атароа се разсмя и този познат като че ли мъжки кикот накара Джондалар да потрепери.
— Защото си го заслужават!
— Никой не заслужава подобно отношение — противопостави се Айла, преди Сармуна да успее да преведе, и тя направо предаде думите на техния език.
— Какво знаеш ти! Ти не си била тук. Не знаеш как те се отнасяха към нас — възрази тъмнооката.
— Да не би да са ви карали да стоите навън на студа? А може би не са ви давали храна и дрехи? — Няколко от насъбралите се жени погледнаха с безпокойство. — Вие по-добри ли сте от тях, щом като ги третирате по-зле, отколкото те вас?
Атароа не си направи труда да отговори, след като жрицата й преведе, а само се усмихна.
Айла забеляза раздвижване зад оградата и видя, че неколцина мъже се бяха отдръпнали, за да могат двете момчета, които бяха стояли до този момент под навеса, да се приближат куцукайки напред. Останалите се скупчиха около тях. Жената още повече се разгневи при вида на ранените юноши и другите момчета, премръзнали и гладни. Няколко от Вълчите жени бяха влезли в затвора с копията си. Като ги видя, тя така се вбеси, че не можа да се сдържи и им заговори направо:
— И тези ли момчета са се отнасяли зле към вас? Какво са ви направили, за да заслужат това? — преведе Сармуна. — Къде са майките на тези деца? — обърна се Айла към Епадоа.
След като изслуша думите, преведени на нейния език, главната на Вълчите жени погледна Атароа в очакване на някакви нареждания, но водачката само я изгледа с жестоката си усмивка, сякаш чакаше да чуе отговора й.
— Някой от тях са мъртви — отвърна Епадоа.
— Убити при опит да избягат със синовете си — извика една жена от тълпата. — А останалите не смеят да предприемат никакви действия от страх да не пострадат децата им.
Айла и Джондалар видяха, че това бе една старица — същата, която така шумно бе оплаквала трите момчета на погребението им. Епадоа й хвърли заплашителен поглед.
— Какво повече можеш да ми направиш, Епадоа? — каза жената и пристъпи смело напред. — Вече ми отне сина, скоро и дъщеря ми ще си отиде по един или друг начин. А аз съм твърде стара и не ме е грижа дали ще живея, или ще умра.
— Те ни предадоха — прекъсна я главната на Вълчите жени. — Сега всички знаят какво ще стане, ако се опитат да избягат.
Атароа не направи никакъв знак на одобрение или неодобрение, за да покаже, че тя е изразила нейните чувства. С отегчен вид обърна гръб на всички, отправи се към жилището си и остави Епадоа и нейните Вълчи жени да пазят затвора. Но спря и се извърна, като чу силно пронизително изсвирване. В същия миг жестоката ледена усмивка се замени, с ужас, като видя как към Айла препускаха двата коня, скрити до този момент от погледите им чак на другия край на ливадата. Тя бързо влезе в землянката си.