Другите обитатели на селището останаха смаяни и изумени, когато русата жена и мъжът с още по-светла коса скочиха върху гърбовете им и се понесоха напред. На повечето им се искаше и те да могат така лесно и бързо да се махнат оттам, а много от тях се чудеха дали някога отново ще видят двамата ездачи.
— Бих искал да продължим Пътуването си — рече Джондалар, когато намалиха ход и Рейсър се изравни с Айла и Уини.
— И на мен ми се иска. Този Бивак е непоносим, изпълва ме с гняв и мъка. Яд ме е, че Сармуна е позволила всичко това да продължи толкова дълго, но, от друга страна, я съжалявам и разбирам разкаянието й. Джондалар, как ще освободим тези мъже и момчета?
— Ще трябва да измислим някакъв план заедно със Сармуна. Според мен е ясно, че повечето жени искат промяна, и съм сигурен, че много от тях ще помогнат, ако знаят какво да направят. Тя вероятно знае кои са те.
Прекосиха ливадата и влязоха в горичката. Яздеха прикрити между дърветата, макар на места те да бяха съвсем нарядко. Бяха се отправили към реката и после обратно натам, където бяха оставили вълка. Айла му даде знак с тихичко изсвирване и Вълчо, извън себе си от радост, веднага изтича да ги посрещне. Той бе наблюдавал от мястото, където Айла му бе наредила да стои и затова сега и двамата го погалиха и похвалиха, задето бе чакал. Разбира се, тя забеляза, че е ходил на лов и е довлякъл плячката си, което означаваше, че е напускал скривалището си поне за малко. Това я обезпокои, тъй като бяха толкова близко до Бивака и Вълчите жени, но не можеше да го укорява, а само още повече затвърди решимостта й колкото може по-скоро да го отведе далеч от жените, които ядяха вълци.
Мълчаливо подкараха конете назад към реката и горичката, където бяха скрили багажа си. Айла извади една от малкото им останали питки от храната за из път. Разчупи я на две и подаде по-голямото парче на Джондалар. Седяха сред храсталака, хранеха се и бяха доволни, че са далеч от подтискащата атмосфера на Сармунайския Бивак.
Изведнъж Вълчо се обади с ниско гърлено ръмжене и на Айла й се изправи косата.
— Някой идва — прошепна Джондалар, внезапно обзет от тревога.
Предупреждението на вълка изостри докрай бдителността им и двамата внимателно започнаха да разглеждат околността — бяха сигурни, че по-чувствителните сетива на животното веднага са доловили опасността. Жената забеляза посоката, в която той бе насочил муцуната си, погледна лекичко през прикритието на гъсталака и видя две жени да приближават към тях. Бе почти сигурна, че едната от тях е Епадоа. Тя потупа Джондалар по ръката и посочи към тях. Като ги зърна, той кимна.
„Ти чакай, дръж конете кротки — направи тя знаците от безмълвния език на Клана. — Аз накара Вълчо скрие се. Аз отивам дебна жените и ги отклоня оттук.“
„Аз отида“ — показа с жест Джондалар и поклати глава.
„Жени повече слуша мен“ — отвърна Айла.
Джондалар кимна неохотно.
„Аз пазя тук с копиехвъргач — продължи с жестове той. — Ти взима копиехвъргач.“
Айла направи знак на съгласие: „И прашка.“
Тя се запромъква през храстите и съвсем безшумно заобиколи, за да пресрещне двете жени. После зачака. Те бавно приближаваха. Дочу разговора им:
— Сигурна съм, че са минали оттук, след като снощи напуснаха Бивака си, Унавоа — казваше главната Вълча жена.
— Но от снощи досега те вече идваха в нашия Бивак.
Защо все още ги търсим тук?
— Може да се върнат по този път, а дори и да не се върнат, може да открием нещо за тях.
— Някои хора казват, че изчезвали или се превръщали в птици, след като си тръгнели — каза по-младата.
— Не ставай глупава — прекъсна я Епадоа. — Нали вчера открихме къде си правят бивак? Защо ще им е да строят бивак, ако се превръщат в животни?
„Права е — помисли си Айла, — поне разсъждава, пък и не е съвсем лош преследвач. Сигурно е и доста добър ловец. Жалко, че е толкова близка с Атароа.“
Клекнала зад голи, преплетени храсти и пожълтяла, висока до коленете трева, тя ги наблюдаваше. В един момент, когато и двете жени гледаха надолу, тя мълчаливо се изправи с насочен копиехвъргач.
Епадоа се сепна от изненада, а Унавоа отскочи и изпищя от страх, като вдигна очи и видя русата чужденка.
— Мен ли търсите? — попита Айла на техния език. — Тук съм.
Унавоа, изглежда, бе готова да побегне, а дори и Епадоа като че беше неспокойна и изплашена.
— Ние… ние ловувахме — смутолеви тя.