— Насам няма коне да ги гоните към ръба.
— Ние не преследваме коне.
— Знам! Преследвате Айла и Джондалар.
Внезапната й поява и особеният акцент, с който произнасяше думите на техния език, й придаваха чуждоземен вид, сякаш идваше от някакво далечно място, може би дори от друг свят. Присъствието й събуждаше у тях единствено желанието да избягат колкото може по-далеч от тази жена, надарена със способности, надхвърлящи човешките възможности.
— Според мен тези двете трябва да се върнат в Бивака си, иначе ще изпуснат голямото празненство довечера.
Гласът дойде откъм горичката и говореше на езика на Мамутоите, но и двете жени разбираха езика и веднага познаха, че това е Джондалар. Погледнаха назад по посока на гласа и видяха високия рус мъж, нехайно облегнат на една голяма белокора бреза със зареден копиехвъргач в ръце.
— Да. Прав си. Не искаме да пропуснем празненството — обади се Епадоа. Тя смушка онемялата си спътница и бързо се обърна и се отдалечи.
Когато си отидоха, той се захили.
Слънцето клонеше към запад в късния следобед на краткия зимен ден, докато двамата яздеха обратно към Бивака на Сармунаи. Бяха сменили скривалището на Вълчо и този път го оставиха по-близо до селището, тъй като щеше да се мръкне, а хората доста рядко напускаха уюта на огъня нощно време. И въпреки това Айла се тревожеше, че може да го уловят.
Сармуна тъкмо излизаше от жилището си, когато те слязоха от конете на края на ливадата, и като ги видя, се усмихна с облекчение. Въпреки обещанието им тя все пак не беше сигурна дали ще се върнат. В края на краищата защо едни съвсем чужди хора ще се излагат на риск, за да помогнат на онези, които дори не познават? Собствените им роднини и близки не са ги посещавали от години, за да видят дали всичко им е наред. Е, вярно е, че приятелите и роднините не бяха посрещнати много добре при последното им идване.
Джондалар свали оглавника на Рейсър, за да бъде напълно свободен. После и двамата потупаха конете приятелски по задниците, за да ги накарат да се отдалечат от Бивака. Сармуна се запъти към тях да ги посрещне.
— Тъкмо привършвахме приготовленията за Огнения обред утре. Винаги наклаждаме голям огън още от предната вечер. Искате ли да дойдете да се посгреете? — попита жената.
— Студено е — съгласи се Джондалар.
Двамата тръгнаха до нея към пещта на другия край на Бивака.
— Айла, открих начин да стопля храната, която донесохте. Ти каза, че топла ще е по-вкусна, и съм сигурна, че е така. Мирише прекрасно — усмихна се Сармуна.
— Как можеш да стоплиш такава гъста смес в кошници?
— Ще ти покажа — отвърна тя и се наведе да влезе в преддверието на малката постройка.
Айла я последва, а Джондалар вървеше зад нея. Макар че в малкото огнище не гореше никакъв огън, вътре беше доста топло. Жената отиде право при отвора на втората стаичка и отмести костта от мамутска плешка, която го закриваше.
Отвътре я лъхна горещ въздух — достатъчно горещ, за да се готви, помисли Айла. Тя надзърна през дупката и видя запален огън, а точно до входа от вътрешната страна, малко встрани от самия огън, бяха поставени нейните две кошници.
— Наистина мирише хубаво! — отбеляза Джондалар.
— Нямаш представа колко хора ме питаха кога най-после ще започне пиршеството. Чак в затвора са усетили миризмата. Ардемун дойде и ме попита дали мъжете ще получат някакъв дял. Но не само това — изненадана съм, че Атароа нареди на жените да приготвят празнична храна, и то достатъчно за всички. Не помня кога за последен път сме имали истински празник…, но не сме имали и кой знае каква причина да се веселим. Интересно защо се организира това тържество довечера?
— Заради гостите — подсети я Айла, — в знак на уважение към гостите.
— А, да, гостите — припомни си жената. — Само не забравяйте, че тя използва това като претекст да ви накара да се върнете. Трябва да ви предупредя — не яжте и не пийте нищо от блюдата, които тя не е опитала. Атароа знае множество опасни неща, които могат да се замаскират в храната. Ако се наложи, ще ядете само това, което вие самите сте си донесли. Аз съм го прегледала внимателно.
— Даже и тук вътре ли? — попита младият мъж.
— Никой не смее да влиза тук без мое разрешение — обясни Тази, която служи на Майката. — Но извън това място бъдете много предпазливи. Атароа и Епадоа се съвещаваха почти цял ден — сигурно замислят нещо.
— И имат много помощнички — всички Вълчи Жени. А ние на кого можем да разчитаме да ни подкрепи? — попита Джондалар.
— Почти всички други искат промяна.
— Но кой би помогнал? — настоя Айла.
— Мисля, че можем да разчитаме на Кавоа — моята ученичка.