Като наблюдаваше неволните пози и жестове на хората наоколо, тя съзнаваше, че водачката си е извоювала много силни позиции. Всички изразяваха към нея почитателно уважение — същото онова отношение, което жените от Клана показваха, когато мълчаливо седяха пред мъж и търпеливо чакаха потупване по рамото, за да могат да кажат мислите си. Но тук имаше една разлика, която трудно можеше да се опише. В Клана тя никога не усещаше негодувание от страна на жените, каквото долавяше тук, нито пък липса на уважение от страна на мъжете. Там просто такива бяха порядките, това бе вродено, а не принудително наложено поведение. То имаше за цел двете страни да се уверят, че са съсредоточили цялото си внимание, което се осъществяваше предимно със знаци и жестове.
Докато чакаха да им сервират, Айла се опита да разгледа по-отблизо жезъла на водачката. Приличаше на Говорещия; жезъл, който Талут използваше в Лъвския Бивак, само че издълбаните по него орнаменти бяха по-необичайни, но все пак й бяха твърде познати. Тя си припомни, че Талут изваждаше Говорещия жезъл при най-различни случаи, включително и обреди, но най-често по време на събрания или спорове.
Говорещият жезъл даваше на онзи, който го държи, правото да се изкаже и позволяваше на всеки да направи съобщение или да изрази гледната си точка, без да го прекъсват. Следващият желаещ да вземе думата трябваше да го поиска. По принцип се предполагаше, че може да говори само онзи, който държи жезъла, но понякога в Лъвския Бивак, особено при разгорещени спорове, хората не изчакваха реда си. А след като им припомнеше правилото, Талут обикновено успяваше да ги накара да го съблюдават, за да се даде възможност на всеки да си каже думата.
— Много красив и необикновен Говорещ жезъл имате — каза Айла. — Може ли да го разгледам.
Атароа се усмихна, след като чу превода на Сармуна. Приближи жезъла до нея и до светлината на огъня, но не й го подаде. Стана ясно, че изобщо нямаше намерение да го пусне от ръцете си и Айла разбра, че водачката го използва, за да си придава по-голямо могъщество. Докато го държеше, всеки желаещ да говори трябваше да поиска разрешение от нея; позволение се искаше и за други дейности, като например кога да се сервира храната или кога да започне да се яде. Айла съзнаваше, че жезълът, също както издигнатият подиум, бе средство за налагане на влияние и упражняване на контрол хората. Това наведе младата жена на доста размисли. Самият жезъл бе доста необичаен. Ясно личеше, че не беше гравиран скоро. С времето мамутският бивник бе започнал да потъмнява, а мястото, където обикновено се държеше, бе станало сиво и лъщеше от натрупаната мръсотия от многото ръце, които го бяха пипали. Беше използван от много поколения.
Рисунката, издълбана в изправения бивник, представляваше абстрактно геометрично пресъздаване на образа на Великата Земя Майка, съставена от концентрични елипси, които оформяха провисналите гърди, закръглен корем и пищни бедра. Кръгът бе символ на всичко съществуващо, на единството на познатия и непознатия свят и обозначаваше Великата Майка на Всичко. Концентричните кръгове, особено така както бяха използвани да изобразяват важни белези на майчинството, подсилваха още повече символичното значение на орнамента.
Главата бе представена чрез обърнат наопъки триъгълник, като долният ъгъл представляваше брадичката, а основата на фигурата бе леко извита отгоре като купол. Триъгълникът, сочещ надолу, бе общоприет символ за Жената. Той бе опростено изображение на външния й родов орган и следователно също символизираше майчинството и Великата Майка на Всичко. На мястото на лицето хоризонтално бяха разположени двойни успоредни черти, свързани със странично издълбани линии, които започваха от заострената брадичка и отиваха нагоре към очите. По-голямото пространство между горния сноп двойни хоризонтални черти и закръглените щрихи, които преминаваха успоредно на извивката, беше запълнено от три реда перпендикулярни двойни линии, които се съединяваха на мястото на очите.
Но геометричните орнаменти не бяха лице. Ако обърнатият триъгълник не бе поставен на мястото на главата, издълбаните фигури дори нямаше да навеждат на мисълта за човешки лик. Величавият образ на Великата Майка бе твърде силна гледка за всеки смъртен. Нейната мощ бе толкова огромна, че дори самият й външен вид можеше да покорява. Абстрактният символизъм на фигурата върху Говорещия жезъл на Атароа внушаваше идеята за могъщество по един изтънчен и неуловим начин.