От обучението, което бе започнала при Мамут, Айла си спомни дълбокото значение на някои символи. Три беше Нейното основно число и трите страни на триъгълника означаваха главните сезони — пролет, лято и зима, макар че заедно с двете допълнителни годишни времена — есен и средна зима, които предвещаваха настъпващи промени, сезоните ставаха общо пет. Пет — тя бе установила, че това е нейното тайно силно число, а тристранният преобърнат триъгълник бе символ, понятен за всички хора.
Спомни си триъгълните форми на създадените от Ранек изображения на жена — птица, които представяха недосегаемата Майка, приемаща своята птича форма… Ранек…
Изведнъж Айла си спомни къде бе виждала фигурата от Говорещия жезъл на Атароа. На ризата на Ранек! Великолепната бяла, мека, кожена риза, с която бе облечен на церемонията по осиновяването. Тази риза бе поразително красива отчасти заради необикновената си кройка със заострена средна част и широки развяващи се ръкави, но и заради цвета, който така добре се съчетаваше с тъмната кожа на детето, а най-вече заради украсата си.
С ярко оцветени иглички от бодливо свинче и конци от сухожилия бе избродирана стилизирана рисунка на Майката, която сякаш бе прекопирана направо от резбата върху жезъла на Атароа. Имаше същите концентрични кръгове и същата триъгълна глава; Сармунаите сигурно бяха далечните роднини на Мамутоите, откъдето първоначално бе дошъл мотивът върху ризата на Ранек, помисли си Айла. Ако бяха поели по предложения от Талут северен маршрут, вероятно е трябвало да минат покрай този Бивак.
Когато си тръгваха, синът на Нези — Дануг — младежът, който все повече заприличваше на Талут, й бе казал, че някой ден ще направят Пътешествие до Зеландонии, за да им дойдат на гости. Ами ако Дануг, наистина бе решил да предприеме такова пътуване след тези няколко години и е преминал оттук? Ами ако Мамут или кой да е Мамутои е бил заловен край Бивака на Атароа и е пострадал? Мисълта за това още повече засили решимостта й да помогне на тези хора, за да сложат край на властването на Атароа.
Водачката отдръпна жезъла, който тя разглеждаше, и поднесе пред нея една дървена купа.
— Тъй като си наша почетна гостенка и щом като към това угощение си прибавила нещо, което получава всеобщо одобрение и похвала — каза Атароа е глас изпълнен със сарказъм, — позволи ми да ти предложа специалитета на една от нашите жени.
Купата бе пълна с гъби, но както бяха нарязани и сготвени, не можеше да се разбере от какъв вид са. Сармуна преведе, като добави едно предупредително „Внимавай!“.
За Айла обаче не бяха нужни нито преводът, нито предупреждението.
— Не ми се ядат гъби точно сега — отклони тя поканата. Водачката се изсмя, като чу превода на тези думи, сякаш бе очаквала точно такъв отговор.
— Много лошо — рече, бръкна с пръсти в купата и си взе голяма хапка. Когато преглътна, за да може отново да заговори, тя допълни: — Вкусни са! — и изяде още няколко парчета. После подаде блюдото на Епадоа, засмя се многозначително и пресуши чашата си с брезова отвара.
По-нататък по време на вечерята изпи още няколко чаши и ефектът започна да се проявява — ставаше все по-гръмогласна и арогантна.
Жените, оставени да пазят, се сменяха, за да може всяка да вземе участие в празненството. По едно време една от тях дойде при Епадоа, а тя веднага отиде при Атароа и й прошепна нещо.
— Изглежда, Ардемун иска да излезе и да поднесе благодарности от името на мъжете за този пир — изсмя се водачката презрително. — Сигурна съм, че не искат да благодарят на мен, а на нашата гостенка. — После се обърна към Епадоа: — Изведете стареца.
Пазачката се върна и след малко откъм портата на дървената ограда, куцукайки към огъня, се зададе Ардемун. Джондалар с изненада установи, че е много доволен, задето го вижда, и осъзна, че откакто напуснаха затвора, не бе срещал ни един мъж. Питаше се как ли се чувстват всички там.
— Е, така значи, мъжете искат да ми благодарят за това угощение — рече водачката.
— Да, Атароа. Те ме помолиха да дойда, да ти предам.
— Я ми кажи, старче, защо ми е трудно да ти повярвам?
Той благоразумно премълча. Само стоеше с вперен в земята поглед, сякаш искаше да потъне в нея.
— Негоден! Той е напълно негоден! Никакъв живец у него! — процеди Атароа с погнуса. — Също като другите. Всички те не струват нищо. — Обърна се към Айла и посочи Джондалар. — Ти защо все още си обвързана с този мъж? Не си ли достатъчно силна, че да се освободиш от него?