Младата жена изчака превода на Сармуна, за да спечели време и да обмисли на отговора си.
— Аз избрах да бъда с него. Живях сама достатъчно дълго.
— И каква ще ти е ползата от него, когато стане слаб и безпомощен като Ардемун — изкрещя водачката и хвърли яростен поглед към стареца. — Когато инструментът му се изтощи дотолкова, че да не може да ти доставя Удоволствия, той ще бъде безполезен като всички останали.
Макар че разбра думите й, Айла отново изчака по-възрастната да преведе.
— Никой не е вечно млад. У мъжа има и нещо повече от инструмент.
— Но ти трябва да се отървеш от този. Той няма да изтрае дълго — кимна тя към високия рус мъж. — Изглежда силен, но така е само външно. Не му стигна силата да покори Атароа или просто се страхуваше — тя се изкиска и гаврътна още една чаша от отварата. После се обърна към Джондалар: — Ето, това е! Признай си, че те е страх от мен. Затова не можа да ме обладаеш.
Той също я разбра и отвърна ядосано:
— Има разлика между страх и липса на желание, Атароа. Не можеш насила да събудиш желанието. Не споделих даровете на Майката, защото не те исках.
Сармуна погледна Атароа и се сви, но започна да превежда, като се стараеше да не изопачи думите му.
— Това е лъжа! — изкрещя жената побесняла. Изправи се и се надвеси над него. — Ти се уплаши от мен, Зеландонии. Нали те видях. Много пъти съм се борила с мъже, но ти дори се страхуваше да се биеш с мен.
Гостите също скочиха на крака. Няколко от нейните жени ги обградиха.
— Тези хора са наши гости — каза Сармуна, като се изправи. — Те бяха поканени, да споделят нашата трапеза. Забравихме ли вече как се посрещат гости?
— А, да, разбира се. Гости — процеди презрително Атароа. — Трябва да сме любезни и да ги приемаме радушно, иначе жената може да си помисли нещо лошо за нас. Сега ще ви покажа колко ме е грижа какво си мисли тя. И двамата си тръгнахте оттук без мое разрешение. Знаете ли какво правим с онези, които бягат? Убиваме ги! Точно така, както ще убия и вас — разкрещя се водачката и се нахвърли срещу Айла с една ужасна кама от наострен конски пищял. Джондалар се опита да се намеси, но Вълчите жени на Атароа бяха стеснили кръга около него и върховете на копията им така силно го подпираха в гърдите, корема и гърба, че чак бяха наранили кожата и потече кръв. Преди да разбере какво става, те завързаха ръцете му отзад, а в това време Атароа събори Айла на земята, седна отгоре й и насочи камата към гърлото. Нямаше ни следа от пиянското й поведение от преди малко.
Джондалар изведнъж проумя, че всичко е било планирано от самото начало. Докато разговаряха и се мъчеха да измислят нещо как да отслабят властта й, тя бе замисляла да ги убие. Чувстваше се толкова глупаво. Трябваше да се сети по-рано. Беше се заклел да брани Айла, а вместо това наблюдаваше безпомощно, обзет от страх за любимата жена, докато тя напрягаше сили да отблъсне нападателката си. Ето, затова всички се страхуваха от Атароа — тя убиваше безпощадно и без никакво колебание.
Бе се нахвърлила ненадейно и свари Айла напълно неподготвена. Тя не успя да се пресегне за нож, прашка или нещо друго, а беше съвсем неопитна в ръкопашния бой. Никога не се беше борила с човек. Сега Атароа беше върху нея с остро оръжие в ръка и се опитваше да я убие. Айла сграбчи водачката за китката и се помъчи да задържи ръката й встрани. Беше силна, но Атароа бе не само силна, а и коварна — натискаше я, сломяваше нейната съпротива и приближаваше острия връх към гърлото й.
В последния момент Айла инстинктивно се превъртя, но камата леко одраска врата й и остави бликаща червена резка, преди да се забие в земята. А Айла все още бе притисната от жената, чийто умопомрачителен гняв й вливаше нови сили, Атароа измъкна оръжието от земята, удари русата, зашемети я, после отново я възседна и се изпъна назад, за да забие камата в нея.
ГЛАВА 33
Джондалар затвори очи. Не можеше да гледа този ужасяващ последен миг от живота на Айла. Когато тя си отидеше, неговият живот щеше да загуби всякакъв смисъл… тогава защо стоеше там, уплашен от застрашителните копия, след като му беше все едно дали ще живее, или ще умре? Ръцете му бяха вързани, но не и краката. Можеше да изтича и бе възможно да успее да отблъсне Атароа.
В същия миг, когато реши да пренебрегне острите копия и да се опита да помогне на Айла, дочу някаква бъркотия откъм вратата на затвора. Шумът отвлече вниманието на пазачките му, той политна внезапно напред, бутна копията и се втурна към двете жени, борещи се на земята.