Как иначе би могло да се обясни съществуването на коне, които дотичват само при едно нейно подсвирване? Или на вълка — огромен дори за такава северна порода — който я следва навсякъде, и кротко сяда, когато му нареди? Не е ли именно Великата Земя Майка онази, която е родила духовните форми на всички животни?
Говореше се, че Майката е сътворила и жените, и мъжете; с някаква цел, а после ги е дарила с Удоволствията, за да я почитат; за да се зачене нов живот, бяха необходими духовете и на мъжете, и на жените. Значи Муна бе дошла, за да докаже, че всеки, който се опитва да създава децата й по някакъв друг начин, е нещо противно за Нея. А не беше ли довела този Зеландонии, за да им покаже чувствата си? Мъж, който бе олицетворение на Нейния любим и стопанин? По-висок и по-красив от останалите, светъл и рус като луната. Джондалар усещаше, че хората започваха да се държат по-различно към него и това го притесняваше.
Независимо че лечителките бяха две и целият Бивак им помагаше, през първия ден имаше толкова много работа, че Айла остави за по-късно специалното лечение на момчетата с изкълчванията. Сармуна даже отложи погребението на Атароа. На следната сутрин бе избрано място и изкопаха гроб. Една простичка церемония, извършена от Тази, която служи, най-сетне върна водачката в лоното на Великата Земя Майка.
Даже имаше няколко опечалени. Епадоа очакваше, че ще остане равнодушна, но не беше така. Поради отношението на повечето от хората тя не смееше да изрази вълнението си, но Айла забеляза по стойката й, по външния й вид, чрез езика на тялото, че тя се бореше с тези чувства. Добан също се държеше странно и тя предположи, че и той се мъчи да овладее смесените си чувства. През no-голямата част от краткия си живот той не познаваше друга майка освен Атароа. Когато се бе обърнала срещу него, той се бе почувствал предаден, но нейната любов винаги е била непостоянна и сега момчето все още не можеше напълно да се освободи от чувствата си към нея.
Скръбта трябва да намира отдушник. Айла знаеше това от собствен опит след толкова много загуби. Беше решила да започне лечението на момчето веднага след погребението, но сега си мислеше дали няма да е по-добре да изчака още малко. Може би това не бе най-подходящият ден за тази работа и ако съсредоточеше усилията си върху някой друг, щеше да е най-добре и за двамата. На връщане към Бивака тя се приближи до Епадоа.
— Ще се помъча да наместя изкълчения крак на Добан и ще ми трябва помощ. Ще ми съдействаш ли?
— Няма ли да го боли? — понита Епадоа. Много добре помнеше как момчето пищеше от болка и сега започваше да се чувства като негова защитница. Той беше неин повереник и тя приемаше това задължение сериозно. Беше сигурна, че собственият й живот зависи от него.
— Ще го приспя. Няма да усети нищо. Чак като се събуди, може да има болки — обясни чужденката. — Известно време няма да може да ходи сам и ще трябва да го местите много внимателно.
— Аз ще го пренасям — каза Епадоа.
Когато стигнаха до голямата землянка, Айла обясни на момчето, че иска да оправи крака му. То се отдръпна от нея силно разтревожено, а като видя, че и Епадоа влиза вътре, очите му се разшириха от страх.
— Не! Тя ще ме нарани! — разпищя се Добан при вида на Вълчата жена. Ако можеше, щеше веднага да побегне.
Тя стоеше изправена и вцепенена край нара, върху който седеше момчето.
— Няма да те нараня. Обещавам. Никога вече няма да ти причинявам зло — промълви. — И няма да позволя на никого да ти навреди — дори и тази жена.
Той уплашено я погледна. Искаше му се да й повярва. Ужасно му се искаше.
— Сармуна, моля те, погрижи се момчето да разбере това, което ще му кажа — рече Айла. После се наведе и го погледна в изплашените очи. — Добан, сега ще ти дам да изпиеш нещо. Няма да е много вкусно, но искам да го изпиеш всичкото. След малко ще започне да ти се спи и тогава можеш да легнеш ето тук. А докато спиш, аз ще се опитам да оправя крака ти и да го наместя в предишното му положение. Няма да усетиш нищо, защото ще спиш през цялото време. Когато се събудиш, може малко да те заболи, но може и да ти е по-добре. Ако те боли прекалено силно, само трябва да кажеш на мен, на Сармуна или на Епадоа — до теб винаги ще има човек — и тогава ще ти дадем да пиеш нещо болкоуспокояващо. Разбираш ли ме?
— Може ли Зеландон да дойде да ме види?
— Да, ще го доведа още сега, ако желаеш.
— А Самодун?
— Да, и двамата, щом искаш.
Добан погледна Вълчата жена.
— И няма да позволиш тя да ме нарани?
— Обещавам. Няма да позволя да те нарани. Няма да позволя това на никого.