Той отмести очи към Сармуна после се обърна отново към Айла:
— Дай ми питието.
Този случай не бе по-различен от наместването на счупената ръка на Рошарио, Отварата отпуска мускулите на момчето и го приспа. Трябваше да се употреби истинска физическа сила, за да се изправи кракът, но веднага пролича съвсем ясно, когато той си дойде на мястото. Айла разбра, че има и някакво счупване и че никога няма да оздравее напълно, но тялото на момчето вече изглеждаше почти нормално.
Епадоа отново се премести в голямата землянка, тъй като повечето мъже и момчета бяха отишли при близките си, и сега тя стоеше край Добан почти неотлъчно. Айла забеляза колебливото зараждане на доверие между тях — беше сигурна, че предвижданията на Самодун се сбъдват.
По същия начин постъпиха и с Одеван, но тя се страхуваше, че при него лечението ще протече по-трудно и че вероятно кракът му лесно ще изскача и пак ще се размества.
Сармуна бе силно впечатлена и я гледаше с благоговение, като тайничко се питаше дали няма нещо вярно в слуховете за нея. Тя изглеждаше като съвсем обикновена жена, говореше, спеше и споделяше Удоволствията с високия рус мъж като всяка друга жена, но познанията й за растителния живот на земята и особено лечителските й способности бяха необикновени. Всички говореха за това; а покрай нея и Сармуна издигаше престижа си. Възрастната жена се научи да не се плаши от вълка, но беше почти невъзможно да го гледа покрай Айла, без да повярва, че тя властва над духа му. Ако не вървеше подире й, то тогава я следваше поне с поглед. Същото беше и с мъжа, макар да не го показваше явно.
Тя не виждаше конете толкова често, защото през повечето време ги оставяха да пасат. Айла казваше, че е доволна, задето може да им даде малко почивка, но възрастната жена виждаше как двамата понякога яздят. Мъжът седеше върху кафявия жребец без никакво усилие, но като гледаше младата жена на кобилата, човек би помислил, че са едно цяло.
Тази, която служеше на Майката се удивляваше и все пак бе настроена малко скептично. Тя бе обучавана от Зеландония и знаеше, че често се поощряваха подобни представи. Бе научила и в много случаи използваше начини за заблуда на хората, за да ги накара да повярват в онова, което тя, а също и те искат да вярват. Не го смяташе за измама — никой не бе по-дълбоко убеден в правотата на нейното призвание — но използваше всички средства, които имаше на разположение, за да премахне пречките и да накара другите да я следват. Често тези средства помагаха на хората, особено на онези, чиито затруднения или болести нямаха никаква видима причина, освен може би проклятие от могъщи и зли хора.
Тя самата не бе склонна да приеме всички слухове, но въпреки това не ги опровергаваше. Хората от Бивака искаха да вярват, че всяка дума на чужденците е дума на Майката, и тя използваше вярата им, за да осъществи някои, належащи промени. Когато Айла заговори за Мамутския съвет на сестрите и Съвет на братята например, Сармуна организира Бивака така, че и в него да бъдат образувани подобни съвети. Когато Джондалар спомена, че трябва да се намери човек от друг Бивак, който да продължи започнатото от него обучение по правене на сечива от кремък, започна да подтиква хората да изпратят делегация до няколко бивака, близки на Сармунаите, за да подновят връзките си с роднините и да възстановят предишното приятелство.
В една много студена ясна вечер звездите ярко светеха в, небето, а пред входа на голямата землянка се бяха скупчили хора. Жилището на бившата водачка, след като бе използвано за лечебница, сега се превръщаше в център на обществения живот. Те разговаряха за загадъчните мъждукащи светлинки там горе, а Сармуна отговаряше на въпроси и даваше разни обяснения. Беше й се наложило да прекара много време на това място — тук тя лекуваше с церове и обреди, срещаше се с хора, за да чертаят планове и да обсъждат проблеми. Затова бе започнала лека-полека да пренася вещите си и често оставяше гостите сами в тясното си жилище. И ето, че както в другите биваци и пещери, домът на Тази, която служи на Майката стана център и място за събиране на хората.
Айла и Джондалар, следвани от Вълчо, си тръгнаха и оставиха групичката да наблюдава звездите. Тогава, някой попита Сармуна за вълка, който навсякъде ходеше след русата жена. Тази, която служи на Майката посочи една от ярките точки в небето и каза само:
— Това е Вълчата звезда.
Дните минаваха бързо. Мъжете и момчетата започнаха да се възстановяват и не се нуждаеха от нея като лечителка. Тогава Айла тръгна с онези, които събираха оскъдната зимна храна. Джондалар се захвана за предава занаята си и да показва как се правят копиехвъргачи и как се ловува с тих. Бивакът започна да натрупва все повече запаси от най-различни храни — най-вече месо — които лесно се съхраняваха в студа. Отначало имаше известни трудности, докато хората свикнат с новия ред, защото мъжете се преместваха в жилищата, които жените смятаха за свои, но в крайна сметка се справиха и с това.