Сармуна реши, че е настъпил подходящият момент, за да опече фигурките в пещта, и бе говорила с двамата за въвеждането на нов Огнен обред. Намираха се край постройката с пещта и, вземаха от материалите за горене, събирани през лятото и есента за огъня, за лечебни цели и за ежедневни нужди. Тя каза, че трябва да съберат още и това изисква доста работа.
— Можеш ли да направиш малко инструменти sa сечене на дърва, Джондалар? — попита Сармуна.
— С удоволствие. Ще ви направя брадви, чукове, клинове — всичко, каквото пожелаете, но мокрото дърво не гори добре — обясни той.
— — Ще слагам и мамутски кости, но първо трябва да се напали хубав силен огън, а после трябва да гори дълго време. За един Огнен обред се иска много материал.
Като излязоха от малката землянка, Айла погледна към затвора накрая на селището. Хората вече бяха употребили част от оградата, но все още не бяха я съборили напълно. Веднъж тя бе споменала, че огромните колове могат да се използват, за да се направи заграждение за ловуване — капан, към който да гонят животните. Хората от бивака не бяха склонни да използват дърветата, след като бяха служили за затвор, пък и всички така бяха свикнали с него, че почти не го забелязваха.
Изведнъж й хрумна нещо:
— Няма защо да сечете нови дървета. Джондалар може да направи инструменти, с които да нацепите оградата на затвора.
Всички погледнаха оградата с други очи, но Сармуна виждаше по-надълбоко. В главата й веднага се оформи идеята за новия Огнен обред.
— Великолепно! — възкликна се тя. — Разрушаването на това място ще бъде нов целебен обред! Всички ще могат да участват и ще се радват да го видят как изгаря. Това ще отбележи ново начало за нас. И вие също ще присъствате.
— Не съм сигурен — прекъсна я Джондалар. — Колко време ще трае?
— Не е нещо, което може да се претупа набързо — има твърде голямо значение.
— Така и предполагах. А, ние скоро ще трябва да тръгваме.
— Но скоро ще настъпи най-студеният период на зимата — възрази жената.
— И малко след него настъпва пролетното топене. Ти си прекосявала ледника, Сармуна, и знаеш, че през него може да се мине само зиме. Освен това съм обещал на няколко Лозадунаи, че на връщане ще посетя пещерата им. Макар че не можем да се заседяваме там, няма да е зле да спрем при Лозадунаите, за да се подготвим за прекосяването.
Сармуна кимна в знак на съгласие.
— Тогава ще използвам Огнения обред, за да облекча заминаването ви. Много от нас се надяваха, че ще останете, на всички ще ни липсвате след това.
— И аз се надявах да видя печенето — обади се Айла — и бебето на Кавоа, но — Джондалар е прав. Време е да си тръгваме.
Той реши веднага да направи сечивата за Сармуна. Наблизо бе открил залежи от хубав кремък и заедно с още няколко души тръгнаха натам-да вземат парчета, подходящи за брадви и други инструменти за рязане. Айла отиде в малката землянка, за да събере вещите им и да провери какво още ще им е необходимо за из път. Бе извадила и разхвърлила всичко, когато чу шум пред входа. Вдигна очи и видя Кавоа.
— Ще ти преча ли, Айла — попита тя.
— О, не. Заповядай!
Младата жена бе в доста напреднала бременност и като влезе, се отпусна тежко на един от наровете.
— Сармуна ми каза, че си отивате.
— Да, след ден-два.
— Мислех, че ще останете за печенето.
— И аз исках, но Джондалар бърза. Казва, че преди началото на пролетта трябва да прекосим някакъв ледник.
— Направила съм нещо за теб, което исках да ти дам след обреда, — Кавоа извади малко кожено пакетче от пазвата си и й го подаде. — Иска ми се да ти го дам, но ако се намокри, няма да изтрае дълго и ще се развали.
Тя го подаде на Айла. Вътре имаше малка глава на лъвица, изкусно изваяна от глина.
— Кавоа! Прекрасна е! Дори повече от прекрасна. Това е същински образ на пещерна лъвица. Не знаех, че си такъв майстор.
Младата жена, се усмихна.
— Харесва ли ти?
— Познавах един мъж, от Мамутоите беше, резбар на слонова кост — много добър художник. Той ме научи как да гледам и възприемам рисунки и статуетки. Сигурна съм, че това щеше да му хареса — каза Айла.
— Изрязвала съм фигурки от дърво, слонова кост и еленови рога. Правила съм такива, откакто се помня. Затова Сармуна ме накара да отида да се уча при нея. Тя бе толкова мила с мен. Опитваше се да ни помогне… Беше много добра и към Омел — позволи му да запази тайната си и никога не задаваше въпроси, както някои други биха постъпили. Много хора бяха ужасно любопитни. — Кавоа сведе поглед, сякаш се мъчеше да сдържи сълзите си.