— Струва ми се, че ти е мъчно за приятелите — продума тихо чужденката. — Сигурно на Омел не му е било лесно да пази такава тайна.
— Но трябваше.
— Заради Бругер? Сармуна каза, че според нея той сигурно ги е бил заплашил с ужасно наказание.
— Не, не беше заради Бругер, нито заради Атароа. Аз не обичах Бругер и си спомням, нищо че бях малка, как той я обвиняваше заради Омел, но като че ли се страхуваше от сина си повече, отколкото той от него, и Атароа знаеше защо.
Айла започна да се досеща какво тревожи Кавоа.
— И ти също знаеше, нали?
Младата жена се намръщи.
— Да — прошепна тя, после я погледна право в очите, — Надявах се, че ще си тук, когато ми дойде времето. Искам с моето бебе всичко да е наред, а не както…
Не беше нужно да се доизказва или да обяснява подробности. Кавоа се страхуваше, че може нейното дете да се роди с някакъв дефект и ако изрече нещо лошо, само ще предизвика съдбата.
— Е, все още не съм си тръгнала. Пък кой знае — като те гледам, май всеки момент може да родиш и ние още да сме тук.
— Дано да е така. Толкова много направи за нас, Айла. Как ми се иска да беше дошла преди Омел и другите да…
Жената забеляза, че в очите й проблясват сълзи.
— Липсват ти приятелите, знам, но скоро ще си имаш бебе. Това ще облекчи мъката ти. Мислила ли си за име?
— Дълго време изобщо не помислях за това. Знаех, че няма кой знае какъв смисъл да избирам мъжко име, а не бях сигурна дали ще ми разрешат да дам име на момиче. Сега се чудя, ако е момче, дали да не го нарека на брат ми или… на един друг мъж, когото познавах. Но ако е момиче, искам да го кръстя на Сармуна. Тя ми помагаше да се срещам… с него… — жената се разрида, обзета от мъка и не можа да продължи.
Айла я прегърна. Скръбта трябваше да се сподели. Мъката трябваше да се отприщи и да излезе, за да й олекне. Този Бивак все още бе изпълнен с горест, която трябваше да намери отдушник. Надяваше се, че обредът на Сармуна ще помогне. Когато най-сетне сълзите й поспряха, Кавоа се отдръпна и избърса очи. Айла се огледа за нещо подходящо, да й даде да попие сълзите. Разви пакетче с мека кожена обвивка, което носеше със себе си от години. Но когато младата жена видя какво има вътре, очите й се ококориха. Това беше една мунаи — малка женска фигурка, изрязана от слонова кост — но тя имаше лице и то бе лицето на Айла!
Кавоа отвърна очи, сякаш виждаше нещо забранено, нещо, което не трябваше да види, избърса сълзите си и бързо излезе. Айла се намръщи и започна отново да увива в меката кожа статуетката, изработена от Джондалар — разбираше, че нейното изображение бе изплашило жената.
Опита се да забрави случката и продължи да прибира оскъдния им багаж. Вдигна торбичката с железния пирит и я изсипа да провери колко от тези сиво жълтеникави метални късчета са им останали. Мислеше да даде едно на Сармуна, но не знаеше дали покрай на дома на Джондалар ще има в изобилие и искаше да запази няколко за подарък на неговите роднини. Реши да се раздели с едно парче, но само с едно, и избра доста едричка буца. После прибра останалите.
Излезе и се запъти към голямата землянка. На входа се размина с Кавоа и й се усмихна. Младата жена й отвърна с притеснена усмивка. Когато влезе вътре, на Айла й се стори, че жрицата я погледна особено. Изглежда, фигурката на Джондалар ги бе смутила и разтревожила. Изчака още един човек да излезе от жилището на Сармуна и да останат сами.
— Искам да ти дам нещо, преди да заминем. Открих това, когато живеех сама в моята долина — започна Айла и отвори ръка да й покаже камъка. — Реших, че може да ти свърши работа при Огнения обред.
Сармуна го погледна, после вдигна въпросително очи към нея.
— Знам, че по нищо не личи, но в този камък има огън. Сега ще ти покажа.
Отиде до огнището, извади праханта, която използваха, и разпръсна дървени стърготини покрай изсъхнал хвощ. Постави купчинка подпалки наблизо, наведе се и удари железния пирит с кремък. Образува се голяма искра, която падна върху праханта и когато духна, като по чудо се появи слабо пламъче. Прибави от подпалките, за да го подсили, и вдигна очи — възрастната жена седеше смаяна, зяпнала от учудване.
— Кавоа ми каза, че е видяла мунаи с твоя лик, а сега караш огъня да се появява. Ти да не си… онова, което се говори за теб?
Айла се усмихна и каза:
— Джондалар направи тази фигурка, защото ме обича. Той каза, че искал да плени моя дух, а после ми я даде. Това не е нито донии, нито мунаи, то е само символ на неговите чувства. А сега с най-голяма радост ще ти покажа как да правиш огън. Той не идва от мен, а от камъка.