— Може ли да вляза? — гласът дойде откъм входа и когато двете жени се обърнаха видяха Кавоа.
— Забравих си ръкавиците, дойдох да ги взема. Двете жени се спогледаха.
— Не виждам причина да не влезе — каза по-младата.
— Кавоа е моя ученичка — отбеляза Сармуна.
— Тогава и на двете ще ви покажа как действа железният пирит.
След като повтори цялата процедура още един път и остави всяка сама да опита, двете жени се поуспокоиха, макар че все още бяха изумени от свойствата на странния камък. Кавоа дори набра смелост да попита Айла за Мунаи:
— Онази фигурка, дето я видях…
— Джондалар ми я направи малко след като се срещнахме. Искаше да изрази чувствата си към мен.
— Искащ да кажеш, че ако пожелая да покажа на някого колко е важен за мен, мога да издялам изображение на лицето му? — попита жената.
— А защо не. Когато правиш мунаи, ти знаеш защо я правиш — у теб напира някакво особено чувство към нея нали?
— Да, и някои ритуали са свързани с мунаи.
— Но мисля, че различното в случая е чувството, което влагаш.
— Значи, ако влагам добри чувства, бих могла да издълбая лика на определен човек?
— Не смятам, че има нещо нередно в това — продължи да я убеждава Айла. - Ти са изключителен художник, Кавоа.
— Но може би ще е най-добре да не правиш цялата фигура — предупреди Сармуна. — Ако изработиш само главата, няма да има никакво объркване.
Кавоа мълчаливо се съгласи. После и двете погледнаха Айла, сякаш чакаха одобрението й. Дълбоко в душите си те все още се питаха коя всъщност бе тази гостенка.
На следващата сутрин Айла и Джондалар се събудиха, твърдо решени да тръгнат, но снегът навяваше така, че едва се различаваше другият край на селището.
— Май няма да заминем днес, посред такава снежна буря — рече той със съжаление, защото никак не му се искаше да отлагат повече. — Надявам се скоро да спре да духа.
Айла отиде на поляната и свирна на конете, за да се увери, че са добре. Успокои се, като ги видя да се появяват през виелицата. Заведе ги на едно закътано място по-близо до Бивака.
На връщане си мислеше за обратното им пътуване до Великата река майка, тъй като само тя познаваше пътя. Отначало не чу, че някой прошепна името й.
— Айла! — шепотът се усили. Озърна се и видя Кавоа от другия край на малката землянка. Тя стоеше леко прикрита и махаше.
— Какво има Кавоа?
— Искам да ти покажа нещо, да ми кажеш дали ти харесва.
Айла се приближи, а Кавоа свали ръкавицата си. В ръката си държеше малък объл предмет с цвят на мамутски бивник. Тя внимателно я постави върху дланта й.
— Току що го довърших — похвали се младата жена.
— Знаех, че те бива, но не предполагах, че си чак толкова способна — каза Айла, като внимателно започна да разглежда малкото издялано изображение на Сармуна.
То представляваше глава без тяло и дори шията не беше загатната, но нямаше никакво съмнение чий бе пресъздаденият образ. Косата бе прибрана в кок отгоре на главата, а тясното лице бе леко несиметрично — едната страна бе по-малка от другата. И все пак това миниатюрно произведение на изкуството излъчваше красотата и достойнството на жената.
— Смяташ ли, че е правилно? Мислиш ли, че ще я хареса? Исках да направя нещо специално за нея.
— Аз бих я харесала — отвърна Айла, — и според мен тя много добре изразява чувствата ти към нея. Имаш великолепен и рядък талант, Кавоа, но трябва да го използваш правилно. Може да се окаже, че в нето се крие голяма сила. Сармуна е постъпила мъдро, като те е взела за своя ученичка.
Привечер снежната буря се разрази с нова сила. Отдалечаването на повече от няколко крачки от жилището бе опасно в такава виелица. Сармуна се пресегна, взе китка сушени треви, закачени до входа, и се канеше да ги прибави към другите билки, които смесваше, за да приготви силно питие за Огнения обред. Пламъците в огнището бяха позатихнали, а гостите току-що се бяха оттеглили. Жената също възнамеряваше да си легне веднага щом привърши работата си.
Внезапен порив на ледения вятър и снежна вихрушка нахлуха и отгърнаха тежката завеса на отвора на преддверието. Есароа отметна втората завеса и се втурна вътре. Личеше, че е много разтревожена.
— Сармуна! Бързо! За Кавоа е! Настъпи моментът!
Преди жената да успее да отговори, Айла вече скачаше от леглото и навличаше дрехите си.
— Хубава нощ си е избрала — промърмори Сармуна, запазвайки самообладание, отчасти, за да успокои развълнуваната бъдеща баба. — Всичко ще е наред, Есадоа, няма да роди, преди да стигнем твоето жилище.