Спряха до няколко дървета и внимателно проучиха местността, опитвайки се да открият нещо, което да им помогне да открият скривалището си.
— Трябва да сме близо. Зная, че това е районът, но всичко е така различно — каза Айла и погледна към мъжа.
— Много неща изглеждат различно от това, което бяха, нали?
Той я погледна с озадачено изражение на лицето.
— Е, да, през зимата нещата изглеждат по-различно, отколкото през лятото.
— Нямам предвид само земята — каза тя. — Трудно е да се обясни. То е, като когато си тръгнахме и Сармуна ти поръча да предадеш сърдечните й поздрави на майка си, но каза, че ги изпраща Бодоа. Това е името, с което я нарича майка ти, нали?
— Да, сигурен съм, че тя имаше точно това предвид. Когато е била малка, вероятно са я наричали Бодоа.
— Но тя е трябвало да се откаже от името си, когато е станала Сармуна. Точно както и Зеландони, за която говориш. Същата, която ти е била известна като Золена.
— От името се отказват охотно. То е част от това да станеш Този, който служи на Майката — каза Джондалар.
— Разбирам. Беше същото, когато Креб стана Мог-ър. Той не беше задължен да се откаже от рожденото си име, но когато извършваше обред като Мог-ър, ставаше различен човек. Когато беше Креб, приличаше на своя рожден тотем, Сръндака — боязлив и тих, мълчалив, сякаш наблюдава от скривалището си. Но когато стана Мог-ър, беше властен и силен като своя тотем Пещерната мечка. Той винаги беше различен.
— Ти си почти същата, Айла. Обикновено слушаш и не говориш, но когато някой страда или е в беда, ставаш друг човек. Поемаш всичко в ръцете си. Казваш на хората какво да правят и те го правят.
Тя се изчерви.
— Никога не съм мислила за това по този начин. Просто искам да помогна.
— Знам. Но то е повече, отколкото да искаш да помогнеш. Винаги знаеш какво да направиш и повечето хора го оценяват. Мисля, че затова слушат какво им казваш. Смятам, че ти би могла да бъдеш Тази, която служи на Майката, ако поискаш — каза Джондалар.
Жената се изчерви още повече.
— Не мисля, че го желая. Не бих искала да се откажа от името си. Това е единственото нещо, което ми е останало от истинската ми майка, от времето преди да заживея с Клана — каза, след това тя се напрегна и посочи към покрита със сняг могилка: — Джондалар! Виж там!
Мъжът погледна в посоката, която тя му посочи, без да разбере веднага какво е видяла, но след това извика и пришпори Рейсър.
— Може ли това да е…?
Могилката се намираше в средата на преплетени шипки, което увеличи възбудата им. Слязоха от конете. Джондалар намери един здрав клон и проправи път през гъсталака. Когато стигна до средата и удари симетричната могилка, снегът падна и откри обърнатата им с дъното нагоре лодка.
— Това е тя! — извика Айла.
Тъпкаха и мачкаха дългите трънливи клони, докато успеят да достигнат лодката и внимателно увитите пакети, скрити под нея.
Не бяха избрали най-подходящото място и Вълчо веднага усети. Те разбраха причината за неговото раздразнение едва когато откриха вълчите изпражнения. Вълците бяха опустошили скривалището им. Бяха успели да разкъсат някои от пакетите. Дори и палатката беше разкъсана, но те бяха изненадани, че щетите не са още по-големи. Обикновено вълците не могат да стоят настрана от кожа и веднъж достигнали я, обичат да я дъвчат.
— Средството против вълци! То трябва да не им е позволило да направят по-големи бели — каза Джондалар, доволен, че сместа на Айла беше държала настрана от нещата им не само опитомения им придружител, но също така и останалите вълци. — А през цялото време си мислех, че Вълчо прави Пътешествието ни по-трудно. Всъщност ако не беше той, ние вероятно нямаше вече да имаме даже и палатка. Ела тук, момче — каза той, потупвайки се по гърдите и приканвайки животното да скочи и постави лапите си върху тях. — Ти отново го направи. Спаси живота ни или най-малкото палатката ни.
Когато той сграбчи дебелата козина на врата на вълка, Айла се усмихна. Беше щастлива да види промяната в отношението му към животното. Не че Джондалар беше проявявал някога враждебност към него или не го беше харесвал. Той просто никога не се бе държал така открито приятелски и нежно с него.